Русия на Путин достигна точка на необратимост. Русия под негово ръководство няма цивилен вариант за съществуване, извън войната. Това написа в свой задълбочен анализ в социалната мрежа Facebook Илиян Василев. Той изрази надежда неговите думи да достигнат до тези, които взимат решения във външната политика и то не само в България, но и в чужбина. Публикуваме мнението на Илиян Василев без редакторска намеса:
„Този анализ сумира целия ми опит и знания за Русия и има за цел да бъде ориентир за събитията, които се разгръщат днес и които предстоят утре. Надявам се да достигне до вземащите решения във външната политика – както в България, така и в чужбина – защото настоящата криза изисква не само ясна преценка, но и решителни действия в момент, когато времето за илюзии е изтекло.
Русия на Путин достигна точка на необратимост. Русия под негово ръководство няма цивилен вариант за съществуване, извън войната. Няма връщане към предишни модели – нито към предвоенното си положение от началото на XXI век, нито към гражданската икономика от ерата на Борис Елцин, когато пазарните реформи и международното сътрудничество все още предлагаха алтернатива. Без външна принуда тя е неспособна да се измъкне от автократичния си капан.
Днешният режим не може да функционира без системно насилие – срещу другомислещите в страната, чрез репресии и пропаганда, и извън нея, чрез войни и хибридни атаки. Това не е Съветският съюз на Брежнев, където идеологията и глобалното противопоставяне налагаха самоконтрол и предвидими граници. Мирното съвместно съществуване с Русия на Путин е химера – илюзия, разбита от реалността на нейните имперски амбиции и икономическа несъстоятелност.
Единственият хипотетичен сценарий за „мир“ изисква от Европа да приеме унизителни условия: да плаща данък за сигурност на кремълския „цар“. Това може да се случи чрез ексклузивни сделки за руските природни ресурси – газ, нефт, редки метали /каквито Меркел искаше да направи и се провали/ или чрез отстъпване на сфери на влияние в Източна Европа, Кавказ и Централна Азия, което би открило вратата към дългосрочен имперски рекет.
Но подобна умиротворителна сделка не обещава трайна стабилност. Историята – от Петър Велики до Сталин – показва, че когато руският владетел преразходи ресурсите си, което се дължи на хронична корупция и структурна неефективност, той неизбежно посяга към агресия. Войната се превръща в единственото средство за финансиране на имперските проекти, които икономиката – зависима от суровини и изолирана след санкциите от 2022 г. – не може да поддържа без насилие и експлоатация.
Този цикъл в историята не е нов. От XVIII век насам руските царе – независимо дали монарси, диктатори или съвременни автократи – компенсират вътрешните си слабости с външна експанзия. Днес обаче Путин се сблъсква с безпрецедентни пречки: демографска криза (населението спада с около 500 000 годишно според Росстат, 2024), изчерпани финансови резерви (над $300 млрд. замразени от Запада след 2022 г.) и технологично изоставане, което прави Русия все по-зависима от Китай и други партньори с ограничен интерес към нейния успех.
Войната в Украйна, започнала с анексията на Крим през 2014 г. и ескалирала с пълномащабното нахлуване през 2022 г., струва над 900 000 жертви (оценка на ГУР, 2025) и стотици милиарди долари, без да донесе устойчива победа. И все пак Кремъл не може да спре – войната е не само инструмент за власт, но и жизненоважна опора за оцеляването на режима, отвличайки вниманието от вътрешния упадък.
За Европа изводът е ясен: всяко отстъпление пред този модел – чрез плащане на „данък за спокойствие“ или чрез пасивно наблюдение – само отлага неизбежния сблъсък. Русия ще продължи да провокира конфликти, за да запълни финансовите си дефицити, да прикрие провалите си у дома или да „нахрани“ имперския си нагон.
Примерите са многобройни: войната в Грузия (2008), анексията на Крим (2014), подкрепата за сепаратисти в Донбас и агресията в Сирия (2015). Единствената жизнеспособна алтернатива е колективна съпротива – не чрез наивни надежди за компромис, а чрез координирани икономически санкции, военна подкрепа за заплашените съседи и дипломатически натиск, които да ограничат капацитета на Москва да налага волята си. Без това Европа рискува не просто нови войни, а системен срив на сигурността си, чийто епицентър ще бъде в нашия регион – от Балканите до Черно море – най-уязвимата част от европейската система на сигурност.
Обуздаването на ексцесиите на Путин не е само морален императивен, но и въпрос на прагматизъм и оцеляване. Съпротивата срещу агресията му защитава не само европейските народи от бъдещи жертви – убити и ранени, неизбежни в един цивилизационен сблъсък – но и самия руски народ.
Режимът в Москва осъжда собствените си граждани на бедност, изолация и безсмислена смърт в името на имперска носталгия, която не може да им осигури нито благоденствие, нито сигурност. През 2024 г. средната заплата в Русия е едва $670 месечно (според Trading Economics), докато разходите за силовите ведомства и войната са над 42 процента от бюджета – нива, невиждани дори и за Студената война. Спасението на Европа е и спасение за руснаците, които заслужават повече от ролята на пушечно месо в имперските амбиции на един автократ.
Този анализ не е просто предупреждение – той е призив за действие. Русия на Путин е заклещена в самоунищожителен цикъл, от който няма изход без външен силов натиск – и на мека и на твърда сила. Европа трябва да избере: подчинение, което води до временен мир и дългосрочен хаос, или съпротива, която защитава не само нашата сигурност, но и бъдещето на целия континент – включително на онези отвъд руските граници, които са заложници на собствения си режим.“
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
