„Изминаващата седмица е важна: Вече никой не поставя под въпрос дали това, което наричаме мрежа за корупционно влияние в съдебната система под името “Осемте джуджета” съществува, а кои публични служители са в нея и докъде достига тя.“
Това написаха от Антикорупционен фонд /АКФ/ във Facebook по повод последните разкрития, станали ясни от публикуваното от тях интервю председателя на сдружение „План Б“ Любена Павлова и бивша съпруга на Петьо Петров.
АКФ споделя и публикацията на правния експерт и бивш прокурор Андрей Янкулов, който е коментирал това как можем да възприемаме и тълкуваме конкретните изказвания на свидетели във въпросната схема. Публикуваме неговия коментар без редакторска намеса:
Когато преди три години публикувахме първата част на „Осемте джуджета“, вървеше един наратив, че това е само „един човек (Илия Златанов) си говори“. А че буквално имаше показани документи и извадки от кореспонденция за верификация на съществена част от казаното, не пречеше на този наратив да си върви, особено на институционално ниво.
Впоследствие, с останалите три части от 2020 г. и интервюто с Явор и Емилия Златанови от 2021 г., „единият човек“ станаха вече доста повече хора, материалните доказателства – също. Имаме и два подробни писмени анализа на разказаното във филмите и казаното в интервюто – откъдето се разбира кое считаме да е с висока степен на вероятност, кое – не толкова; кое е само по сведения, от колко човека и кои, кое – по сведения и документи, кое си излиза само от документите.
Винаги сме казвали, че в тази история нито има изцяло добри герои, нито на всяко нещо, казано от всеки, трябва да се вярва напълно. Абсолютно всеки от говорещите досега е следвал свои собствени интерес и дневен ред, както и със сигурност е намалявал своето собствено негативно участие в историята за сметка на нечие друго. Все пак обаче има и едно разделение на пострадали (включително и тежко физически в лицето на Явор Златанов) и обогатили се от разкритата схема.
Като човек от вторите, на сведенията на Любена Павлова, повече от очевидно е, че трябва да се гледа особено критично. Защо говори точно сега, защо точно това, защо назовава само определени хора, а премълчава за други и пр. са все легитимни въпроси. Затова и сме сложили изричен дисклеймър в края на интервюто, макар че даже не би трябвало да е толкова необходим, зрителите на още по-силно основание да внимават при осмисляне на информацията от нея.
Сведенията на Любена Павлова, като на човек отвътре, са важни, защото са пореден верификатор на съществуването на въпросната криминална мрежа за неправомерно влияние в правосъдието, която в началото беше, да си припомним, „един човек си говори“. Доста наивно би било да се смята, че точно на казаното от нея, и то пък особено пред гражданска организация, а не в институционално разследване, трябва да се градят изводите докъде точно по върховете на правосъдието е достигала мрежата – до заместника на главния прокурор (според нея) или до главния (когото тя твърди, че не познава).
Както сме дали възможност на Любена да говори, така сме обявили неколкократно, че ще дадем и на всеки друг, чието име е замесено или има сведения, които желае да изложи пред нас.
Пъзелът се реди и ще се реди от всички установени данни в съвкупност. Но, в крайна сметка, окончателно трябва да го подредят институциите. Които се оказват премного замесени, независимо точно до колко високо.
