Андрюс Кубилюс ще бъде зает като комисар по отбраната не само с отблъскването на Русия на Земята. Работата му включва и космическите изследвания и борбата за осигуряване на инвестиции, пише „Politico“. Ето какво заяви Херман Лудвиг Мьолер, директор на Европейския институт за космическа политика във Виена:
„Европейското финансиране в тази област остава много скромно.“
Той обясни:
„Съществува изключителна необходимост от ясна насока към приоритетите на най-високо ниво.“
Но това е малко вероятно да се случи. В мисионерското писмо на Кубилюс от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен не се споменава никаква потенциална голяма нова космическа програма. Вместо това то призовава за „ефективност на разходите“ в сътрудничество с Европейската космическа агенция – базираната в Париж организация, която действа като орган за възлагане на обществени поръчки по големите космически програми на ЕС, но включва като членове страни извън ЕС като Обединеното кралство и Швейцария.
Този дребнав подход не е нещо лошо, смята един дипломат от ЕС, на когото бе предоставена анонимност, за да говори откровено.
„Няма изненади или нови инициативи“, коментира той за инструкциите на Кубилюс и продължи:
„Аз смятам, че това е правилният подход … съсредоточаване [върху] изпълнението на настоящите водещи програми.“
Кубилюс се сблъсква и с много институционални търкания. Родом от Литва – страна, която граничи с Русия и има основателни исторически причини да се отнася с подозрение към Кремъл, Кубилюс е надежден избор за първи комисар по отбраната на ЕС. Но космосът – който е част от официалното заглавие на поста му – е по-скоро разтеглив.
Вилнюс не е голям космически играч и дори не е пълноправен член на ЕКА, но липсата на багаж и на изискванията на националната индустрия у дома може действително да улесни работата по провеждането на политиката за сателитите и ракетите.
Въпреки че ЕС никога не е имал комисар по въпросите на космоса, има нужда да се навлезе в сектора, който по оценки на Маккинси ще възлезе на 1,8 трилиона долара до 2035 г. и в който ЕС отдавна е значителен играч.
Ако бъде утвърден от Европейския парламент, Кубилюс ще контролира сателитни програми като алтернативната на GPS „Галилео“ и мрежата за наблюдение на Земята „Коперник“, както и ще довърши разработването на IRIS² – проблемната защитена комуникационна мрежа на стойност 2,4 млрд. евро, която има за цел да се конкурира със Starlink на Илон Мъск.
В писмото за командировка, изпратено до Кубилюс от фон дер Лайен, му се възлага също така да събере „общи стандарти и правила на ЕС за космическите дейности“ в рамките на законодателен план за космическото право на ЕС – нещо, което не беше приключено по време на изтичащия мандат, докато той ръководеше работата по „Галилео“, „Коперник“ и IRIS².
„Стратегия за икономика на космическите данни също е в списъка със задачи“, пише фон дер Лайен.
Бившият двукратен министър-председател на Литва ще бъде натоварена и със задачата да работи в тясно сътрудничество с ЕКА.
„Отношенията между двата органа отдавна са обтегнати, но едно ново лице в Брюксел дава възможност да се координира работата по бюджетите на двете агенции“, заяви Йозеф Ашбахер, генерален директор на ЕКА. След обявяването на кандидатурата на Кубилюс Ашбахер коментира:
„Като определяме съвместно европейските стратегически приоритети в областта на космическото пространство, можем да създадем силна, иновативна, просперираща и сигурна Европа.“
Той изтъкна:
„Но – и това е от решаващо значение – ще успеем само ако Европа се обедини зад обща визия.“
Докато ЕКА харчи милиарди за научни и изследователски проекти далеч извън орбитата на Брюксел, Европейската комисия се нуждае от допълнителни парични средства за изграждането на IRIS² – един от примерите за припокриващи се инициативи.
Сътрудничеството може да изглежда просто на хартия, но да се подреди всичко няма да е лесно.
През този мандат комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон беше фактическият ръководител на космическата политика, въпреки че космосът беше само малка част от неговата длъжностна характеристика. Бретон често е обвиняван, че проектира френските индустриални интереси върху политиките на ЕС – например като стартира IRIS² въпреки германската съпротива и като призовава за фундаментални промени в начина, по който ЕКА управлява финансите си.
Дори и след като Бретон напусна Комисията в знак на протест тази седмица, няма голяма надежда, че Кубилюс ще може веднага да оправи тези исторически напрегнати отношения.
„Проблемите между Комисията и ЕКА просто са се запекли“, каза един от висшите ръководители на европейска аерокосмическа компания. Той добави:
„ЕС е над своите държави-членки, а ЕКА е под тях по отношение на властта. Това просто няма как да се избегне.“
