Казвам се Ангел Андинов. На 26 години съм с диагноза церебрална парализа, причинена от лекарска небрежност. 100% инвалид – според лекарите трябваше да прекарам живота си на инвалиден стол.
Първите ми опити за тренировки са били когато съм бил на 4 годинки, защото единственото, което съм можел да мърдам са били ръцете ми.
На 6-годишна възраст дядо ми ме е научил да се набирам на простор и оттогава насетне не съм спирал да тренирам вече 20 години.
Имам 11 операции на краката, но това не ме спира да преследвам мечтите си. Тренирах 10 години бокс. Записах се да тренирам бокс, защото не исках да бъда беззащитен. Останалите деца често ми се подиграваха и избягваха, само защото бях различен, така в бокса открих лек и най-добър приятел.
Тренирах усърдно всеки ден, докато в един даден момент никой не можеше да разбере за проблема ми. Бях момче на 15 години и се биех с мъже по 120 килограма. Исках естествено да се състезавам професионално, но с времето разбрах, че в България това не си заслужава.
Тогава започнах да тренирам по-усилено във фитнес залата, защото знаех че там съм добър и няма кой да ми каже не си конкурентен.
Целта ми не е да се превърна в културист, по-скоро да покажа на хората, че независимо колко е тежка една ситуация винаги има изход. Трябва да бъдете дръзки, смели и никога да не се предавате. Искам един ден някой да каже: „Аз мога, защото той ми показа, че може!“
Лекарите ми казаха, че никога няма да мога да ходя! Че няма да мога да спортувам и че спорта ми вреди. Аз им доказах колко много грешат. Не искам съжаление, а хората като мен да разберат, че са силни! Дори много по-силни от повечето хора, които се чудят как да избягат от реалността.
