По време на днешното си заседание Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ е разгледала предложенията за изменения и допълнения в Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Това се е случило според правомощията по съгласуването на законопроекти, предложени от органите на изпълнителната власт, относно наличието на корупционен риск.
Припомняме, че проектът на Закона беше внесен от правосъдния министър Надежда Йорданова и в него се предвижда закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните специализирани прокуратури.
Какво реши Комисията днес?
Специализираното наказателно правосъдие в Република България се създава през 2011 г. в отговор на отправените от Европейската комисия (ЕК) през 2009 и 2010 г. препоръки в доклади на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка – „да се създадат специализирани структури за съдебно преследване и произнасяне на решения по дела за корупция по високите етажи и дела, отнасящи се до организираната престъпност, като тези структури трябва да разполагат със съответната функционална и политическа независимост“. С оглед предложението за закриване на специализираното наказателно правосъдие, се налага като задължително условие да се извърши обективен и точен анализ за ефективността и качеството за периода на цялостното му съществуване, който от началото на 2012 г. и до момента липсва.
Неправилен е изложеният аргумент в доклада на министъра на правосъдието, че „Въведената специализация влиза в колизия със стандартите, формулирани в Становище № 15/2012 на Консултативния съвет на европейските съдии“.
С Решение № 10 от 2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. и Решение № 6 от 27.03.2018 г. по конституционно дело № 10/2017 г. на Конституционният съд на Република България е обявено, че специализираните наказателни юрисдикции са съответни на Конституцията, както и че компетентността им не противоречи на основния закон. Това налага извода, че използваните аргументи в мотивите към законопроекта за закриване на специализирате наказателни съдилища и специализираните прокуратури са едностранни, субективни и неправилни.
От извършения сравнителен анализ от Комисията на приключилите със споразумения НОХД спрямо тези решени с присъда в Софийски градски съд (СГС) и Специализиран наказателен съд (СпНС) през 2019 и 2020 г., се установи, че и двете съдилища използват института на споразумението в дейността си по правораздаване в еднакви мащаби. Това от своя страна оборва аргумента на вносителя на законопроекта, за неефективността на специализираното правосъдие с твърдението, че:
„При оценката на ефективността специално внимание следва да се обърне и на факта, че по-голяма част от НОХД приключват със споразумение“. Процентното съотношение на присъдите към споразуменията са както следва: в СГС за 2019 г. – 41,6/58,4%, за 2020 г. – 34,6/65,4%; в СпНС за 2019 г. – 35,8/64,2% и за 2020 г. – 36,9/63,1 %.
От направените констатации и препоръки в докладите на ЕК се налага извод, че специализираните институции са започнали да постигат съгласувани резултати, що се отнася до заведени в съда и влезли в сила присъди по дела за организирана престъпност и отнемането на незаконно придобито имущество, както и че реформите са започнали да дават резултати. Това от своя страна води до несъотносимост на предложената мярка за закриване на специализираното наказателно правосъдие със заявената цел/приоритет за борба с корупцията.
По горните причини, КПКОНПИ не съгласува, поради наличие на корупционен риск описаните предложения за изменение и допълнение на ЗСВ.
Решението е изпратено до Комисията по конституционни и правни въпроси и до Комисията по превенция и противодействие на корупцията при 47 –то Народно събрание. Пълният текст на приетото решение е публикувано и на интернет-страницата на КПКОНПИ.
На заседанието, проведено на 09.02.2022 г. Комисията разгледа и съгласува изцяло следните законопроекти: Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми и Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите.
