„Много труден проект е АЕЦ „Белене“. Той беше композиран, подготвен и доста добре разработен при съвсем различни условия. Неговата организация започна преди България да стане член на Европейския съюз. След това успя да привлече един много мощен западен стратегически партньор в лицето на „RWE“, но след 2009 година проектът претърпя значителна промяна. На няколко пъти беше отказвана неговата реализация. Всички тези аспекти трупат негативи и намаляват възможностите такъв голям проект да се случи.“
Това коментира пред Искра.бг експертът от Българския енергиен и минен форум Антон Иванов. Той обясни, че в момента темата за проекта АЕЦ „Белене“ е излязла отново на дневен ред във връзка с това, че в Европейската комисия /ЕК/ е надделяло мнението, че ядрената енергия е зелена, нискоемисионна енергия, тоест може да бъде подкрепяна финансова. И това поставя въпросът дали може този проект да бъде включен. Но ето какво е мнението на Иванов:
„Аз считам, че сегашното предложение, което обвързва този проект с производството на водород е икономически много трудно защитимо. Не се вижда наличието на голям инвеститор, който да има интерес в реализацията на производството от такава централа, обвързано с водород. Това е една доста сложна схема, която фактически няма все още друг аналог и аз съм скептичен, че тя може да намери своята реализация и партньори.“
Експертът подчерта, че от друга страна забавянето в използването на активите на АЕЦ „Белене“ с една-две години тотално ще лиши България от възможността да реализира какъвто и да било приход от тези активи. И това е така, защото през последните години изключително се е ускорила реализацията на проекти за малки модулни реактори. И основните ни партньори в Европейския съюз /ЕС/ гледат именно в тази посока. Те все още са в ранен етап на развитие, но според Иванов след две-три години вече всички ще са ориентирани към този тип технологии и няма да се занимават с големи проекти като АЕЦ „Белене“.
„Затова България трябва да намери сили да направи една реалистична оценка за това какви са шансовете да се реализира проекта с доставеното оборудване, проектирано от Русия, за която ние сме една неприятелска страна. Или да се намери партньор и това оборудване да се предложи на този партньор“, обясни той.
Иванов подчерта, че продажбата на оборудването е само една от възможностите. Другата е с него НЕК като собственик да влезе като актив в нов проект и да продължи да печели като акционер в едно дружество за производство на енергия от ядрена централа. Експертът е на мнение, че този проект може да не бъде в България:
„В момента има интерес и аз не виждам някъде другаде да възникне такъв, да се реализира проект с тези реактори в Украйна, където има започнат в ранен етап изграждане на ядрени блокове от този тип. Украинците развиха своята инфраструктура по начин, по който са абсолютно независими от руската страна и те имат интерес за момента да използват оборудването, което е в България, за да могат по най-бързия начин да достроят на собствената площадка два нови блока, защото в Украйна нуждата от енергия ще бъде все по-голяма. В този смисъл според мен би било изгодно за НЕК и България да участва в проекта със свои активи и да има положителен финансов приход в годините напред, но не на площадка в България, а на площадка на 500 километра от България“, обясни виждането си Иванов.
Той подчерта, че е очевидно, че Украйна ще получи изключително мощна финансова подкрепа от своите партньори и тя ще бъде не само за възстановяване на общата инфраструктура, но и на енергийната такава. Освен това тя работи много добре с американски и европейски партньори. А самите ядрени блокове ще работят с американско гориво и има тристранен интерес от реализацията в тази посока.
„Така че в Украйна възможностите за реализация на този проект и очевидното наличие на пазар за реализацията на тази енергия е много по-обективна възможност, към която да се насочим, вместо да търсим реализация в България на базата на допълнителни инвестиции за скъпи водородни инсталации“, подчерта още Антон Иванов.
