По повод трагедията в Габрово, при която баща хвърли детето си от мост, г-жа Русинова публикува апел в личната си Фейсбук страница. Той е отправен към всички, които са против „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“ и всяват страх, който пречил на пострадалите деца, според нея.
От май 2017 г. Зорница Русинова е заместник-министър на труда и социалната политика на България в министерството, управлявано от министър Бисер Петков.
„През изминалата седмица, бяхме свидетели на брутално насилие над дете, за съжаление с фатален завършек. Същевременно организациите, с неясни цели продължават да надигат призиви за протест срещу Националната стратегия за детето.
Още веднъж категорично бих искала да уверя родителите и българските граждани, че в нашата държава има българска система за закрила на детето. Ние не копираме чужди модели, нямаме и намерение да го правим. Лично аз не подкрепям норвежкия модел на система за закрила на детето. Важно е хората да не се подвеждат по фалшивите новини, които много често в социалните мрежи създават страхове. Не се работи по подобна стратегия, нито има тайно прието законодателство. Апелът ми е хората да не се поддават на протестни действия, за които не е ясно с каква цел се предприемат. Нека да се спре всяването на страх, защото пречи на жертвите на насилие да се обърнат към институциите. По-важно е сега да работим за подобряване на системата, а не разрушаването.
Промените, които са направени в Закона за закрила на детето през тази година, са свързани с прилагането на новия Закон за социалните услуги. Целта им е първо законово да затворим всички специализирани институции, България да забрави за съществуването в законодателството си на думи като специализирана институция. Нека не забравяме какво беше Могилино и другите домове. Социалната сфера беше нещо трагично и страшно. Всички деца, които бяха в тези институции, са изведени. Голяма част от тях са настанени в новите центрове от семеен тип. Това са малки къщички, които са в жилищен квартал на града, близо до училище, до детска градина, болница. Те посещават редовно рехабилитация и могат да общуват с хората от квартала, а не са извън страната.
В Закона за закрила на детето беше променена още координацията на нашата система с всички останали. Всеки ден се натъкваме на случаи, в които поради най-различни причини има изоставени деца. Ако системата за закрила на детето не функционираше добре, ако в случаите, в които виждаме брутално насилие над деца, ние не можехме да се намесим, така че да спасим детето, тогава нашата работа наистина е под въпрос. Апелирам към всеки, който се чувства съпричастен към темата за насилието и за децата, да се разграничи от това, което искат тези организации. Ако малко повече се задълбочим в тяхната група, ще видим, че исканията са за забрана на аборти, за забрана на съвместно съжителство, излизане на България от ЕС. Не вярвам, че в 21 век би трябвало да се подкрепят антидемократични ценности.“
