Апелативният съд в Бургас потвърди присъдата на Петър Попчев, с прякор Попчето, за убийството на Николай Георгиев в градинката на жп гарата. Той беше осъден от Окръжния съд на 20 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
През 2020 г. окръжните съдии признаха Попчев за виновен в това, че вечерта на 18 срещу 19 юни 2016 година около 00:00 часа на бургаския площад „Царица Йоанна“, в градинката до жп гарата, при условията на опасен рецидив и по хулигански подбуди, умишлено е умъртвил бездомния Николай Георгиев, чрез нанасяне на множество силни удари с юмруци и ритници по главата и лицето. Убийството е било извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост.
Първоинстанционната присъда е била протестирана от страна на държавното обвинение, обжалвана от частния обвинител и от защитника на подсъдимия. Пред въззивната инстанция прокуратурата пледира за доживотен затвор за Попчев, за същото наказание настоява и частният обвинител. Защитата на подсъдимия оспорва авторството на деянието и квалификацията му и развива тезата за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана, като посочва, че свидетелските показания установявали нападение с нож от страна на загиналия.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по делото и провери атакуваната присъда по оплакванията на прокурора и жалбоподателите и служебно изцяло, направи извода, че въззивният протест и въззивните жалби са неоснователни.
Апелативните съдии намират за правилно заключението на първата инстанция, че подсъдимият с активното си поведение, реализирано чрез нанасянето на множество силни удари с ръце и крака по главата и лицето на пострадалия, му е причинил черепно-мозъчна травма, довела до изпадането на пострадалия в състояние на кома и последващ летален край в болницата. Втората инстанция приема, че направеният анализ на доказателствените материали обосновава извода и за липса на извършено от страна на пострадалия посегателство с нож спрямо личността на дееца.
Вещите лица по делото са констатирали, че към момента на деянието Попчев не е бил в състояние на уплаха, смущение или физиологичен афект и е могъл да ръководи адекватно постъпките си.
Въз основа на заключенията на съдебнобиологическите експертизи двете съдебни инстанции приемат за безспорно доказано, че следите по сандалите и по краката на подсъдимия съдържали кръв от Георгиев, каквато е била открита и иззета при първия оглед на местопроизшествието, докато по маратонките на свидетеля – Тихомир Д.,(посочен от защитата като автор на деянието или най-малкото с участие при причиняването на смъртта), липсвали следи с биологичен произход и не е бил извлечен ДНК- профил.
Законосъобразни са изводите, на база доказателствата в делото, че убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост. Престъплението е с висока степен на обществена опасност, както и висока персонална опасност на самия Попчев предвид обремененото му съдебно минало, включващо осъждане за опит за убийство, както и данните за висящо срещу него друго наказателно производство за телесни повреди в РС-Бургас и полицейските му регистрации, сочещи еднозначно на склонност към насилие срещу трети лица.
Въззивната инстанция намери както искането на прокурора и частния обвинител за налагане на по-тежкото наказание доживотен затвор, така и искането на защитника на подсъдимия за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода – за неоснователни.
Според апелативните съдии наложеното наказание в размер на 20 години лишаване от свобода напълно съответства на вида и интензитета на престъплението, на причинения вредоносен резултат, на реализираните с деянието квалифициращи признаци и на високата обществена опасност на личността на подсъдимия. Наред с това наказанието ще допринесе за постигане на всички цели на наказателната репресия и най-вече на личната превенция – да се обезпечи поправяне, превъзпитание и предупреждение на подсъдимия. За успешното постигане на тези цели подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото за продължителен период от време, през който спрямо него да се упражнява интензивно пенитенциарно въздействие в контролираната среда на местата за лишаване от свобода.
Присъдата е потвърдена и в частта, в която подсъдимият е осъден да заплати на наследниците сумата от общо 200 000 лева и разноските по погребението на пострадалия.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на Република България в 15-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
