Археолозите под ръководството на доц. д-р Стилиян Иванов от НАИМ – БАН и Доротея Гюрджийска-Иванова разкриха римска металургична пещ на височина от близо 1000 метра по северните склонове на Стара планина, в землището на село Черни Осъм, Община Троян. Вече има доказателства за интензивна желязодобивна дейност в района, което представлява значимо откритие за историческата металургия в региона.
Структура на обекта и анализ на находките
Откритата основа на пещта за преработка на хематитова руда свидетелства за използването на техника на директна редукция, която е била разпространена в римската металургия. В близост до пещта е разкрито голямо депо за металургични отпадъци, съдържащо значително количество шлака – продукт от обработката на рудата, натрупвано вероятно в продължение на десетилетия.
Според анализите на доц. д-р Георги Авдеев от Института по физикохимия при БАН обектът е свидетелство за добив на желязо чрез директна редукция на хематитова руда. Единствените материали, които позволяват датиране на обекта, са намерените фрагменти от битова керамика, което сочи, че дейността е протичала активно през периода II–III век.
Значение на откритието
Откритата металургична пещ дава нов поглед върху древната металургия и производствените техники в района на Стара планина и потвърждава присъствието на добив на желязо в този регион по времето на Римската империя. Този вид производство е от ключово значение за римската икономика и разширява познанията ни за рудодобивните технологии в България през античността.
Екипът продължава проучванията, като всяко ново откритие може да хвърли допълнителна светлина върху металургичната история на Балканите и значението на Стара планина като рудодобивен център в древността.
Български абсурд: Във Варна няма място за реставрация на ценната статуя на Гай Марий Хермоген
