Паметникът на Бузлуджа е най-вълнуващото и вдъхновяващо произведение на архитектурата у нас, но е изоставено, заяви архитектката Дора Иванова. Тя посочи, че за пръв път го посещава през 2014 година, докато учи архитектура в Берлин. Тя основава фондация „Проект Бузлуджа“ като активно работи за опазването на паметника. Иванова коментира пред „БНР“:
„В изключителното творение видях сграда с потенциал. Може да носи приходи, интерес, позитиви. Да обединява. Да бъде място, в което да показваме уважение към миналото си, да отчитаме грешките и да вървим напред.“
Архитектката отбелязва, че обектът неслучайно привлича туристи, кино и музикални проекти, влиза в международни класации, включително и на изоставени архитектурни обекти. Той е бил повод за фотоизложби и документални филми. Тя уточни:
„Преди дни приключи една част от възстановителните дейности. Мозайките в монумента бяха обработени и предпазени за тежките зимни условия. Целта е да се запази това, което има в момента, не да се възстанови изцяло паметникът, защото така пък би се заличил периодът от последните 30 години. Сградата може да бъде полезна по нов начин и с нови функции. Важното е да има диалог, да знаем и да помним какво се е случвало. Ако паметникът се заличи, ще загубим и като изкуство, и като история.“
Паметникът на Бузлуджа е бил открит през 1981 година от българския архитект Георги Стоилов. Но инициативата за възстановителните и консервационни дейности се подкрепя не само от него, но и от много граждани и институции. В изграждането са участвали около 6 000 души. В момента се изготвя подробен план за опазване и управление. След кампания са намерени осиновители на мозайките. Разглежда се начинът, по който сградата ще може да се използва наново. Нужен е холистичен подход. Иванова допълни:
„Мястото е много привлекателно за туристи, за събития. То трябва да разказва история. Противоречиво е, но трябва носи диалог, а не конфликт.“
