Постепенна модернизация на българските училища с нова визия предлагат архитекти и училищни ръководства в „Наръчник за трансформация“, част от каталога „From Darkness to Light“, представен на българския павилион на Венецианското архитектурно биенале 2023, съобщиха от Министерство на културата /МК/.
През „разопаковането“ на училищната сграда независимото обединение от архитекти „Think Forward“ вижда възможност за изнасяне на учебния процес и приобщаване на дворните пространства чрез открити класни стаи, природни лаборатории, метеорологични станции, сензорни кътове. Училището на 21-и век в тази съвременна версия предлага свобода, диалогичност и преподаване с преживяване
Според авторите на проекта „Образованието е придвижване от тъмнина към светлина“ архитектурната училищна типология на 20-и век е отзвук от индустриалното разбиране за поточно предаване на знание. Принципите на йерархичност в образователния процес, архитектурно изведени в класна стая с подиум и чинове в поточна линия, възпитават страх и пасивност. Демократизирането на образованието изисква премахване на символите на йерархия и създаване на среда на равнопоставеност и активно учене.
Докато училището от 20-и век обучава чрез теория, това на 21-и век преподава с преживяване, ценности и нагласи. С развитието на способността да се учат от опита си, учениците все повече поемат отговорност за собственото си обучение и усъвършенстване. На архитектурно ниво, проектно-базираното обучение се превъплъщава в база за експерименти, в която всяко теоретично знание може да се приложи на практика.
Твърдата структура на училището от 20-и век лишава ученика от усещането за свобода и сковава детската инициативност. Гъвкавото, лесно за трансформиране училищно пространство и мобилно обзавеждане дава възможност за прилагане на различни образователни и методи. Колкото по-гъвкава е средата, толкова повече сценарии за нейната употреба произвежда детското въображение.
Липсата на пространствена информационна система в училище води до загуба на ориентация и често до невъзможност за опознаването на функционални звена от училищната структура като библиотека, клубове, зали. Усещането за пространственост може да се постигне чрез инфраструктура от графични знаци и цветови кодове за училищни функции. Резултатът е достъпна среда и свобода на децата да се възползват от желаните класни и извънкласни дейности.
Общността се гради и чрез методи за активна социализация. Коридорните пространства на училището на 20-и век свеждат своето анемично предназначение до връзка между функционалните училищни зони. Осъзнаването им като кипяща пресечна точка и насищането им с нова социална инфраструктура като зони за общуване, творчество и игра обогатява извънкласните дейности и създава връзка между учениците. Нещо повече – канализирането на детската свръхактивност в градивна дейност в междучасията води до значителен спад на случаите на насилие в училище.
Прозрачността в образователната среда е контрапункт на изолираните зони в училищната сграда на 20-и век. Видимостта, постигната чрез остъклени пробиви, води до взаимовръзки между отделните дисциплини и разкрива потенциал за интердисциплинарно обучение. Прозрачността скъсява границите не сaмо между отделните пространства и предмети, но и между ученици, учители и администратори, създавайки усещане за общност.
Кураторският екип на българския павилион във Венеция предлага теми за дискусия и възможни сценарии за едно по-добро бъдеще, в контекста на упадъка на малките общности и емиграция от селските райони. Архитектите предлагат редица решения за съживяване на изоставените български училища в малките общини чрез социални иновации и промяна в модела на образователната институция от миналия век.
На 18-тото международно Биенале за архитектура 2023 във Венеция българският павилион представя изложба, която показа обезлюдяването на селища и изоставените училища в страната. Проектът бе избран след национален конкурс, организиран от Министерството на културата, Камарата на архитектите в България и Съюза на архитектите. За да илюстрират нагледно процеса на обезлюдяването, кураторите Борис Тикварски, Божидара Вълкова и Мария Гяурова си партнират с белгийския фотограф Александър Думарей.
Как да се справим с намаляващите региони, как да запазим обществения живот там?
Феноменът не е уникален за България отбелязват авторите на проекта, той обхваща целия Източен блок. Сценографията на изложбата приканва посетителите да мислят критично за по-широките последици от тези процеси и да участват активно в създаването на решения.
Биеналето за архитектура 2023 във Венеция продължава до 26 ноември.
