Арменец, мюсюлманин и евреин играят покер. Някой донася на полицията. Миг преди ченгетата да нахълтат в тайника играчите прибират всичко. Полицаят ги измерва с поглед и отсича:
– Признайте си, че тук се играе покер!
– Няма такова нещо, ние сме почитащи вярата и Божиите заповеди хора. – отговарят и тримата в един глас.
– Тогава – хитро казва полицаят – нека всеки от вас се закълне в своята свещена книга.
– Господи, прости ми греховете – бивши, настоящи и бъдещи! Заклевам се, че аз не играя покер. – започва арменецът.
Коленичил мюсюлманинът, взел Корана в ръце и поискал опрощение, след което се заклел, че не играе покер.
Единствено евреинът седи и се ослушва.
– Айде, кълни се, бе! – крясва полицаят.
– Що да се кълна, бе? След като тия двамата се заклеха, че не са играли покер, аз к’во сам ли съм играл?!
