За връзката между библията и популярната в последно време арт терапия разсъждава в последния си текст анализаторът Диан Тодоров. Той дава и конкретни примери с цитати от светото писание. Публикуваме пълния му текст без редакторска намеса:
„В контекста на съвременния свят арт терапията се използва с лечебна цел и има определена структура. Но още в древността хората са осъзнали лечебния ефект на изкуството. Неслучайно някои съвременни изследователи смятат, че най-ранната пресечна точка между медицина и изкуство е в пещерните култури. Следователно можем да кажем, че арт терапията е възникнала много преди съвременните учени да използват термина.
В началото нека да определим значението на понятието „арт терапия“. Според най-разпространената гледна точка арт терапията помага на личността да развие способностите си на себеизразяване и самопознание чрез рисуване, танци, пеене, моделиране, създаване на приказки, изразявайки по този начин скритото и неосъзнатото в себе си. Според друга гледна точка самият творчески процес има терапевтична стойност. Всъщност арт терапията съчетава и двете схващания. Както казах по-горе, още от древността хората са осъзнали, че изкуството има терапевтична стойност, като са комуникирали помежду си чрез песни, танци, рисунки, създаване на красиви предмети. Тогава не е имало фиксирани граници между изкуство, медицина и религия, те са се сливали. По-долу ще разгледам връзките между арт терапията и Библията, като ще видим как арт терапията се открива в библейските разкази и как в Библията се проявява нейната съвременна структура. Също така ще видим как евреите по уникален начин съчетават религиозно и практично. Да не забравяме, че Исус също е роден евреин и че Библията стои в основата на западната цивилизация.
Идеята ми хрумна от една презентация, озаглавена „Арт терапия и юдаизъм“. Авторката Криста Уанус беше посочила един единствен пример от Библията – направата на скинията, а по-нататък в презентацията се говореше основно за еврейското изкуство през вековете. Потърсих и други публикации на български и чужди езици на тема „Арт терапия и Библия”, но не открих нищо. Затова реших да дам своя дан по темата, колкото и нахално да звучи. Ако пък не представлява интерес за другите, бих могъл сам да си препрочитам текста.
В началото ще започна с направата на скинията, без да я включвам към определен вид арт терапия, тъй като не мога да определя къде точно да я отнеса. Тук виждаме как се използват техники за изразяване на положителни емоции и повишаване на самочувствието и как Бог като учител показва на Мойсей образец как евреите да изработят скинията (Изход 25:9,40). Самочувствието на евреите се повишава, защото след направата на скинията Бог заживява сред тях.
Друг важен урок, който научаваме, е, че човек не трябва да се стреми да бъде непременно перфектен. За създаването на скинията евреите дават каквото могат, като Бог се съобразява с възможностите и желанието на всеки един и приема приноса му.
Сега да отидем към съвременната структура на арт терапията. Първият вид е музикотерапията, която се използва като доказано лечебно средство и включва песни, музикални инструменти и т.н. В Псалмите виждаме как музикалните инструменти играят значима роля за евреите. Например Псалми 149:3 ги инструктира да пеят хвалебствия за Господ чрез тъпанче и арфа и да хвалят името му с танци. Това включва танцова и вокална терапия.
Музиката като терапевтична цел спомага за намаляване на нервното напрежение, успокоява. Тук пример са 1 Царе 16:14-23, където младият Давид успокоява цар Саул с лирата си.
В 2 Царе 6:5 Давид и целият Израил свирят пред Господ с всякакъв вид инструменти. Тук виждаме използване на изкуството за радост и възхвала.
Когато обаче евреите са пленници във Вавилон, те окачват арфите си на върбите и отказват да ги използват, както виждаме в Псалми 137. Също така в Даниел 3:5-18 виждаме, че когато ги принуждават да се поклонят под звуците на музиката на златния образ, който вавилонският цар е поставил, някои евреи отказват. Тоест когато си изгнаник в чужда държава и биваш принуждаван, музиката не може да изпълни своята успокояваща функция и не носи радост.
Следващата е танцовата терапия, чрез която се изразяват чувства и преживявания. Тук отново примерът е Давид, който в 2 Царе 6:14-16 танцува от радост, когато кивотът се пренася в Йерусалим. Преди това, поради проблеми с пренасянето му, Давид е имал емоционални проблеми, бил е тъжен и уплашен от Господ.
В Съдии 21:21 е описан празник, при който се танцува в лозята.
В Съдии 11:34 танцът се свързва с военна победа и посрещане на войниците у дома.
В 1 Царе 18:6 израелските жени танцуват пред Саул и Давид след завръщането им от битка, посрещат ги радостно с тъпанчета.
В Изход 15:20-21 виждаме как пророчицата Мариам повежда жените с танци и песни от радост, че Бог ги е избавил през Червено море.
Тук ще отбележа, че Библията трябва да се чете много внимателно. Мариам и жените тържествуват и заради удавянето на фараона, затова трябва добре да се познава историческата и съвременната еврейската религиозна мисъл.
Наскоро прочетох статия в израелска медия от един равин, който обяснява подобни ситуации много добре. Лошо е дори един враг да загине, но тъй като живеем в конфликтен свят, понякога се налага да се отнеме живот, за да се спасят един или много животи. Така че може да е отвратително да се радваш за удавени хора, но пък Мариам и жените ликуват, защото така евреите се спасяват от преследвачите си. Крайният пацифизъм също може да бъде отвратителен, поради което Августин Блажени развива християнската доктрина за справедливата война. Необходимо е човек да защитава себе си и другите и да не свежда глава пред злото.
Не се изкушавайте да бъркате справедливата война с джихада, който има съвсем друга цел. От мюсюлманските писания, от историята и от изказвания на съвременни имами се вижда, че джихадът има основно офанзивна цел и тя е да подчини целия свят под властта на исляма. Политеистите трябва да бъдат избити, а евреите, християните и зороастрийците могат да бъдат оставени живи, ако не приемат исляма, но трябва да живеят в подчинение и унижение.
Освен това, както казва друг равин, греховете в Библията ни учат какво не трябва да правим, а не са за подражание. Същото тълкувание откриваме и в християнството. Следователно радостта не винаги е за подражание, както в случая с удавения фараон. Според цитирания равин, за разлика от юдаизма, евреите не са съвършени, всъщност никой не е съвършен. Той също така посочва, че евреите са били единствените в древността, които са били честни в писането на история, подчертавайки дори недостатъците на водачите си, включително Мойсей и Давид. Така че религиозните текстове трябва добре да се познават, да се вникне в смисъла им, преди да дадем оценка на дадено действие.
Сега да отидем към Новия Завет, където танцът също се използва за изразяване на радостни емоции. Когато в Лука 15:20-32 блудният син се завръща у дома, бащата организира празнични танци.
Но когато евреите танцуват около Златния телец, те биват критикувани, както и танцът на дъщерята на Иродиада в Новия Завет, защото се използва за разпалване на страстите.
Следващият вид е вокалотерапията. По-горе дадох пример с Псалми 149. Историкът Ирен Хеск отбелязва, че 150-те псалми от Библията са в основата на юдео-християнската химнология.
„Песен на песните“ пък се тълкува като колекция от сватбени песни, прославящи сексуалната интимност, което също откриваме в Библията.
Песенна терапия откриваме също в Софония 3:17, Ефесяни 5:19 и Колосяни 3:16.
Следващ вид арт терапия е цветовата терапия. В Изход 26:1-37 са дадени указания как да се използват различните цветове. В Изход 28:1-43 се споменава за въздействието на цветовете при направата на дрехите на свещеника.
Следващият вид е приказната терапия, при която с помощта на басни, притчи, приказки и др. се въздейства върху психическото състояние на хората. Самият Исус говори с притчи, за да повлияе и промени първоначалното мислене на аудиторията. В Матей 18:2-5 виждаме как Исус дори извиква дете от публиката, за да илюстрира историята си – „който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство“.
Следващият вид е драмотерапията. Тя се открива в Петокнижието, Соломоновата песен на песните, Книгите на пророците и т.н. Библията е пълна с драмотерапия. Тук можем да отнесем и образно-ролевата драмотерапия, използвана от Исус. При този вид терапия разигравате роли и драматизирате сюжет, за да разрушите стереотипите. Можете да използвате познат сюжет или да създадете такъв, както прави Исус.
В Матей 15:22-39 езическа жена моли Исус да изгони беса от дъщеря ѝ. Той ѝ казва: „Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата“. Тя му отговаря: „Така, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им“, на което пък Исус отговаря: „О, жено, голяма е твоята вяра; нека бъде според желанието ти“. И дъщеря ѝ оздравява „в същия час“.
Тук виждаме как се разрешава проблемна ситуация, което е класически пример за педагогика и арт терапия. Първоначалният остър отговор на Исус вероятно е изненадващ за мнозина, но разговорът е предназначен за учениците му, които го помолват да отпрати жената. В Матей 10:5-6 Исус първо им казва да не отиват при езичниците или самаряните, а само при израилтяните, подготвяйки ги за тази ситуация, в която вече ги учи, че трябва да бъдат състрадателни към всички хора, независимо дали са евреи или езичници. По времето на Исус евреите са гледали на неевреите като на „нечисти“ и по-нисши и той намеква за това, за да накара учениците да се замислят. Неслучайно веднага след това Исус отива в езическа Галилея да изцелява болни. По това време в Галилея евреите са малцинство и преобладават езичниците. Тук виждаме как замисълът учениците да проповядват на всички народи се осъществява чрез притчите и драмотерапията на Исус.
В заключение ще добавя, че за арт терапията знаем малко, тя не е много добре развита като дисциплина, но всички ние я използваме, дори неосъзнато, и то още от древни времена. Древните инстинктивно са усещали, че изкуството влияе добре върху психиката и може да се използва с лечебна цел. Както видяхме по-горе, съвременната структура на арт терапията с нейните видове и подвидове се проявява още от древността, включително в Библията, за тези, които могат да мислят и не се страхуват да излязат извън рамките на конвенционалната теория“.
