„Българският парламент не е сбор от мъдреци, на най-големите умове на България, а сборище на най-болните амбиции, на най злощастните и зловредни хора, влюбени само в себе си, в кесиите си, в славата си, но не и в България.”
Думи на Атанас Буров, които са актуални и днес. Той е роден на 12 февруари 1875 и починал на 15 май 1954. В историята оставя следа като български финансист, дипломат и политик от Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Той е министър на търговията, промишлеността и труда (1913, 1919 – 1920) и на външните работи и изповеданията (1926 – 1931).
Считан е за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на 20 век, а заради политическите си речи и въвеждането на модерни за времето си европейски практики на българска почва е наричан „идеолог на българската буржоазия“.
