Парите по Националния план за възстановяване и устойчивост по никакъв начин не са застрашени. Това обяви пред „БНР“ вицепремиерът Атанас Пеканов. Той подчерта, че е абсолютно невярно, че Гърция вече е получила своите средства и в момента „се къпе в пари“. Както южната ни съседка, така и България тази година ще вземат 13% от своите национални планове, които са внесени в Европейската комисия.
Пеканов каза още, че в момента служебното правителство се опитва да спаси Националния план за възстановяване и да подобри поне части от него, които са били незадоволителни. Той подчерта, че предишният кабинет не е поел отговорността да го внесе за одобрение в Европейската комисия, въпреки че е имал девет месеца да работи по него. Сега служебното правителство има за цел до края на юли да е готово с подобренията. В този случай парите ще дойдат най-рано през септември. Ако бъде внесен по-късно – през октомври.
Пеканов подчерта и, че не се прави абсолютна ревизия на плана. Задържат се част от проектите, за които се счита, че са важни. Но в същото време се надграждат други. Освен това се махат неща, за които се счита, че не са били зададени по най-добрия начин. Освен това важни приоритети могат да бъдат финансирани и по оперативните програми. Пеканов съобщи, че са били внесени много смислени проекти, но няма техническо време те да бъдат включени в плана. Затова трябва да се мисли как да бъдат реализирани по други компоненти.
Вицепремиерът каза, че много важно за плана е, че той има дисциплиниращ ефект. А той идва от това, че парите се дават само срещу реформи.
Като проблем, който вижда е, че голяма част от европейските средства в момента отиват за София. А в същото време столицата се развива добре и тази диспропорция не е необходима. Още повече, че има пет региона на страната, които са най-бедните в Европа.
До момента всички средства, които са предвидени по плана са грантови, тоест Европейската комисия ще изтегли заем и ще даде парите на държавите, без да е необходимо те да ги връщат след това. В същото време отделните страни вече ще решават как тези средства да достигнат до гражданите и до бизнеса. Една част от тях също ще са грантови, но другите ще бъдат под формата на кредити.
