„Mандатът на този ВСС изтече преди две години и няма легитимност да избира нов главен прокурор, нито председател на Върховния административен съд. Няма и законовото право, защото Конституцията има пряко действие“.
Това заяви бившият правосъден министър доц. д-р Атанас Славов по „NOVA“. Според него конституционната реформа е била отменена в голямата си част, но не и параграф 23 от Преходните и заключителни разпоредби. Тя казва, че двете колегии на Висшия съдебен съвет, до избора на новите Висш прокурорски съвет и Висш съдебен съвет, не могат да осъществяват функциите по избор на новите трима ръководители – председател на Върховния административен съд, Върховния касационен съд и главен прокурор.
Според Славов логиката на текста в параграф 23 е била не само, че ще има нова структура на съдебната система – такава очевидно няма да има след бламирането на реформата – а че този състав на ВСС няма легитимност да проведе този избор.
„През цялото време на конституционния процес, в който участвах пряко, тези два аргумента бяха валидни – единият формален (за нова структура) и другият съдържателен, този за легитимността“.
Според бившия министър на правосъдието съществува валиден юридически спор и затова е редно да бъде сезиран Конституционният съд, който следва да изтълкува, в случай на противоречие между параграф 23 от Конституцията и режима по Закона за съдебната власт, кое трябва да се приложи?
„Аз нямам съмнение кое трябва да се приложи – това е Конституционният текст, защото няма как един обикновен закон, какъвто е Законът за съдебната власт, да суспендира прилагането на един параграф от Конституцията“.
Славов посочи Народното събрание, за което се изискват минимум 48 подписа, президентът и Върховния касационен съд измежду субектите, които могат да сезират Конституционния съд. Той допълни, че трябва да се направи всичко възможно, за да няма каквито и да било съмнения, че когато започне, процедурата ще отговаря на всички изисквания, включително и конституционни.
[…] […]