Австралия иска да забрани социалните медии за деца, информира „BBC“. А статията започва така:
„Честно казано, почувствах се наистина уплашен“, казва Джеймс, описвайки инцидент в Snapchat, който го накарал да се запита дали е безопасно да ходи на училище. 12-годишното австралийско момче имало разногласия с приятел и една вечер преди лягане момчето го добавило в групов чат с двама по-големи тийнейджъри. Почти мигновено телефонът му „започнал да избухва“ с поредица от съобщения с насилие.
„Единият от тях звучеше така, сякаш вероятно е на 17 години“, разказва Джеймс пред „BBC“. Момчето продължава:
„Изпрати ми видеоклипове, на които беше с мачете… размахваше го наоколо. След това имаше гласови съобщения, в които се казваше, че ще ме хванат и ще ме заколят.“
Джеймс – не е истинското му име, уточнява изданието – се присъединява към Snapchat за първи път, когато е на 10 години, след като негов съученик предлага на всички от приятелската им група да се сдобият с приложението. Но след като разказва на родителите си за преживения кибертормоз, който в крайна сметка е разрешен от училището му, Джеймс изтрива профила си.
Неговият опит е поучителна история, която показва защо е необходима предложената от австралийското правителство забрана на социалните медии за деца под 16 години, изтъква майка му Ема, която също използва псевдоним.
Законите, които бяха внесени в долната камара на парламента в четвъртък, бяха обявени от министър-председателя Антъни Албанезе за „водещи в света“.
Въпреки че много родители приветстваха този ход, някои експерти поставиха под въпрос дали децата трябва – или дори дали е възможно – да бъдат лишени от достъп до социалните медии и какви могат да бъдат неблагоприятните последици от това.
Какво предлага Австралия?
Албанезе обясни, че забраната, която ще обхване платформи като X, TikTok, Facebook и Instagram, има за цел да защити децата от „вредата“ на социалните медии. В четвъртък той коментира:
„Това е глобален проблем и ние искаме младите австралийци по същество да имат детство. Искаме родителите да са спокойни.“
Новото законодателство осигурява „рамка“ за забраната. Но документът от 17 страници, който се очаква да бъде изпратен в Сената следващата седмица, е оскъден откъм подробности. Вместо това националният интернет регулатор – Комисарят по електронна безопасност – ще трябва да определи как да се прилагат и изпълняват правилата, които няма да влязат в сила поне 12 месеца след приемането на закона.
Според законопроекта забраната ще важи за всички деца под 16 години и няма да има изключения за съществуващи потребители или такива с родителско съгласие.
Технологичните компании ще бъдат заплашени от санкции в размер до 50 млн. австралийски долара (32,5 млн. щатски долара; 25,7 млн. британски лири), ако не се съобразят с изискванията, но ще има изключения за платформите, които са в състояние да създават „нискорискови услуги“, считани за подходящи за деца. Критериите за този праг предстои да бъдат определени.
Услугите за изпращане на съобщения и сайтовете за игри обаче няма да бъдат ограничени, както и някои сайтове, които могат да бъдат достъпни без акаунт, като YouTube, което предизвика въпроси за това как регулаторните органи ще определят кое е и кое не е платформа на социална медия в бързо променящата се среда.
Група, представляваща интересите на технологични компании като Meta, Snapchat и X в Австралия, отхвърли забраната като „отговор на предизвикателствата на ХХI век“.
„Подобно законодателство може да тласне децата към опасни, нерегулирани части на интернет“, коментира Digital Industry Group Inc – опасение, изразено и от някои експерти.
Комисарят по електронната безопасност Джули Инман Грант призна, че задачата, с която ще се сблъска нейната служба при прилагането на забраната, е огромна, тъй като „технологичните промени винаги ще изпреварват политиките“. Пред BBC Radio 5 Live тя заяви:
„Тя винаги ще бъде променлива и затова регулаторите като електронната безопасност трябва да бъдат гъвкави.“
Инман Грант обаче изрази загриженост и по отношение на основната идея, която стои в основата на правителствената политика, а именно, че съществува причинно-следствена връзка между социалните медии и влошаването на психичното здраве.
„Бих казала, че доказателствената база изобщо не е установена“, каза тя, посочвайки изследване на собствения си кабинет, което установява, че някои от най-уязвимите групи, като тийнейджърите от ЛГБТК+ или Първите нации, „се чувстват по-самотни онлайн, отколкото в реалния свят“. Това е мнение, изразено и от Лукас Лейн, 15-годишен младеж, който управлява онлайн бизнес, в който продава лак за нокти на момчета. Ето какво каза тийнейджърът от Пърт пред „BBC“:
„Това [забраната] унищожава… моите приятелства и способността да накарам хората да се чувстват забелязани.“
Инман Грант би предпочела технологичните компании да изчистят платформите си, както и да инвестират повече в образователни инструменти, които да помогнат на младите хора да останат в безопасност онлайн. Тя използва аналогия с това да учиш децата да плуват, вместо да им забраняваш да влизат във водата.
„Ние не ограждаме океана… но създаваме защитени среди за плуване, които осигуряват предпазни мерки и преподават важни уроци от ранна възраст“, каза тя пред парламента по-рано тази година.
Но родители като Ема виждат нещата по друг начин. Ето и нейното мнение:
„Наистина ли трябва да си губим времето, за да помагаме на децата да се ориентират в тези трудни системи, когато технологичните компании просто искат те да работят с тях през цялото време?“
И продължава:
„Или просто трябва да им позволим да бъдат деца и да се научат как да общуват навън един с друг, а след това да започнат тези дискусии по-късно?“
Ейми Фридландър, майка на три деца от движението Wait Mate – което насърчава родителите да отложат даването на смартфони на децата си – е съгласна. И е категорична:
„Не можем да пренебрегнем всички положителни страни, които технологиите внесоха в живота ни. Има огромни положителни страни, но това, което не сме взели предвид, е въздействието, което тя оказва върху мозъците, които не са готови за нея.“
„Твърде груб инструмент“
Повече от 100 австралийски учени критикуват забраната като „твърде груб инструмент“ и твърдят, че тя противоречи на съветите на ООН, които призовават правителствата да гарантират на младите хора „безопасен достъп“ до цифровата среда. Тя не успя да получи и подкрепата на двупартийна парламентарна комисия, която проучва въздействието на социалните медии върху подрастващите. Вместо това комитетът препоръча на технологичните гиганти да бъдат въведени по-строги правила.
За да отговори на някои от тези опасения, правителството заявява, че в крайна сметка ще въведе закони за „задължението за полагане на грижи в областта на цифровите технологии“, с които технологичните компании ще бъдат правно задължени да дават приоритет на безопасността на потребителите.
Джоан Орландо, изследовател на цифровото поведение, твърди, че макар забраната „да може да бъде част от стратегията, тя абсолютно не може да бъде цялата стратегия“.
Тя твърди, че „най-голямото парче от пъзела“ трябва да бъде обучението на децата да мислят критично за съдържанието, което виждат в своите канали, и за начина, по който използват социалните медии.
От 2022 г. насам правителството вече е похарчило 6 млн. австралийски долара за разработване на безплатни „инструменти за цифрова грамотност“, за да се опита да направи точно това. Проучванията обаче показват, че много млади австралийци не получават редовни уроци.
Орландо и други експерти предупреждават, че съществуват и значителни пречки пред това технологията за проверка на възрастта – която е необходима за прилагането на забраната – да бъде ефективна и безопасна, като се имат предвид „огромните рискове“, свързани с потенциалното съхраняване на документите за самоличност на всеки австралиец онлайн.
Правителството на Австралия заяви, че се стреми да реши това предизвикателство чрез опити за проверка на възрастта, и се надява да представи доклад до средата на следващата година. То обеща, че въпросите, свързани с неприкосновеността на личния живот, ще бъдат поставени на преден план, но не предложи много подробности относно вида на технологията, която действително ще бъде тествана.
В съветите си комисарят по електронна безопасност изказа идеята да се използва услуга на трета страна за анонимизиране на идентификатора на потребителя, преди той да бъде предаден на сайтовете за проверка на възрастта, за да се „запази“ личната му информация.
Орландо обаче остава скептична. Ето какво сподели тя пред изданието:
„Не мога да се сетя за нито една технология, която съществува в момента и която може да направи това.“
Ще успее ли Австралия?
Австралия в никакъв случай не е първата страна, която се опитва да ограничи начина, по който младите хора имат достъп до определени уебсайтове или платформи онлайн.
През 2011 г. Южна Корея прие своя „закон за спиране на достъпа“, който не позволяваше на деца под 16 години да играят интернет игри между 22:30 и 6:00 ч., но правилата – които срещнаха отпор – по-късно бяха отменени, като се позоваха на необходимостта от „зачитане на правата на младежите“.
Неотдавна Франция въведе законодателство, изискващо от платформите за социални медии да блокират достъпа на деца под 15 години без съгласието на родителите. Проучване показа, че почти половината от потребителите са успели да заобиколят забраната с помощта на обикновена VPN услуга.
Законът в американския щат Юта – който беше подобен на австралийския – се сблъска с друг проблем: той беше блокиран от федерален съдия, който го сметна за противоконституционен.
Албанезе призна, че предложението на Австралия може да не е безотказно и ако бъде прието от парламента, ще подлежи на преразглеждане. Пред депутатите той потвърди:
„Всички знаем, че технологиите се движат бързо и някои хора ще се опитат да намерят начини да заобиколят тези нови закони, но това не е причина да пренебрегваме отговорността, която имаме.“
Но за родители като Ема и Фридландер, които лобираха за промените, най-важно е посланието, което забраната изпраща. Фридландер подчертава:
„Твърде дълго време родителите са имали невъзможния избор между това да се поддадат и да купят на детето си устройство, което предизвиква пристрастяване, или да видят детето си изолирано и да се чувства изоставено в обществото.“
И допълва:
„Бяхме в капана на една норма, от която никой не иска да бъде част.“
Джеймс признава, че откакто се е отказал от Snapchat, е открил, че прекарва повече време навън с приятели. Момчето се надява, че новите закони могат да дадат възможност на повече деца като него да „излизат и да правят нещата, които обичат“, вместо да се чувстват притиснати да бъдат онлайн.
Мечтата на големите технологии за ИИ се превръща в „енергиен кошмар“ за Ирландия
