Особено голяма ку*ва станах, откакто съм необвързана. Много съобщения, на които не отговорих, ме превърнаха именно в такава. Много отказани покани ме принизиха до „тъпа“. Много директни НЕ-та ме превърнаха в „надута“.
Ако се чудите какво е това – отворено писмо е. Щото така е модерно.
Отворено писмо до всички вас, чиито мозъчни клетки се сношават една с друга през повечето време и когато се сблъскат с отказ, започват да псуват света. Аз искам да бъда оставена на мира. Аз съм тая, която не отговаря на „zdr ko pr“ и ѝ харесва да мръзне по спирките. Аз съм тая, която с удоволствие би живяла с петдесет котки, кучета, дори кокошки и биволи АКО ИСКАМ.
Аз съм тая, която може да пали цигарите си сама, да сипва виното си сама, да отваря вратата си сама и да изгледа филма си сама. Аз съм тая, която сега говори от името на всички останали ку*ви, с които сте искали да спите, но не ви е вързало.
Имам новина – на нас ни харесва да сме ку*ви. И сме си напълно самодостатъчни в ку*венския си свят. На нас ни харесва да си плащаме сметките сами и да имаме свободата и възможността да правим каквото си искаме. Ние нямаме нужда от вас и вашия секс. И ако някой ден изберем да отворим вратата си за някой, то това ще е този, който уважава ку*вата, която вие блокирахте, защото ви отказа. Който ще е също толкова голяма ку*ва, че да отказва, когато НЕ МУ СЕ ЗАНИМАВА, НЕ ВИ ХАРЕСВА И ИСКА ДА ГО ОСТАВИТЕ НА МИРА. Който няма да е до нас, защото сме самотни. А ще е с нас, защото ще ни е още по-добре заедно. Не защото ни е било зле сами. Повтарям – защото ще ни е още по-хубаво от хубавото, което е било преди това.
За това от името на всички останали като мен:
Вашата дефиниция за ку*ва е най-големият комплимент за нас.
Бъдете живи и здрави!
