Британският премиер Борис Джонсън претърпя удар като с чук по авторитета си днес, след като партията му загуби два парламентарни частични вота в рамките на една нощ, повдигайки нови въпроси за неговото лидерство, предава „BBC“.
Лейбъристът Саймън Лайтууд спечели мястото в Западен Йоркшир в Уейкфийлд, в Северна Англия, с мнозинство от 4925 при разлика от 12,7 процентни пункта от консерваторите към лейбъристите.
Миг по-късно либерал-демократът Ричард Форд спечели частичните избори в Тивъртън и Хонитън в Девън, Западна Англия, с драматичен размах с разлика от почти 30 точки. Консерваторите заеха мястото с мнозинство от над 24000 гласа, така че победата беше едно от най-големите мнозинства, отменени някога на частични парламентарни избори в Обединеното кралство.
Хелън Хърфорд, победената кандидатка на Консервативната партия, се беше заключила в стая, която преди това беше запазена за медийни интервюта на мястото за преброяване, и според съобщенията отказва да говори, с която и да е медия, съобщи PA Media. Пред британските медии говорител на либералдемократите заяви:
„Това е историческа победа за либералдемократите и опустошителен удар за онези консервативни депутати, които продължават да подкрепят Борис Джонсън.“
Джонсън пък е на мнение, че правителството на Обединеното кралство трябва „да се вслуша в резултатите“ от съкрушителните загуби на частичните избори, които накараха собствения председател на Консервативната партия Оливър Даудън да се оттегли от поста си.
В изявление по време на обобщено интервю по време на посещение в Руанда, Джонсън нарече „трудните“ резултати „отражение на много неща“, признавайки, че британските гласоподаватели „преживяват труден момент в момента“. Джонсън отбеляза:
„Като правителство трябва да слушам какво казват хората. И трудностите, пред които са изправени хората по отношение на разходите за живот, което според мен е проблем номер едно за повечето хора.“
Частичните избори в четвъртък бяха предизвикани от оставки на депутати от консерваторите на високо ниво – един, от които призна, че е гледал порно в залата на британския парламент, а друг бе признат за виновен за сексуално насилие над тийнейджър.
Резултатите са впечатляващи – и дълбоко тревожни за управляващата Консервативна партия и то по две причини. Поражението на Тивъртън и Хонитън означава, че много някога безопасни места в Южна и Западна Англия могат да бъдат изложени на риск на следващите общи избори. Резултатът от Уейкфийлд предполага, че лейбъристите могат да си върнат много от така наречените места в Червената стена, които се оттеглиха на партията на Джонсън на изборите през 2019 г.
Пораженията в петък идват след разрушителния скандал, станал известен като „Партигейт“, при който се случиха събития за блокиране на Даунинг Стрийт, и вот на недоверие в ръководството на Джонсън по-рано този месец, когато повече от 41% от депутатите от собствената му партия гласуваха да се отърват от него.
Джонсън се сблъска с множество други скандали, които удрят репутацията му в социологическите проучвания – въпреки убедителната му победа с 80 места само преди две години и половина. Те включват обвинения в неправилно използване на дарителски пари за заплащане на ремонта на дома му на Даунинг стрийт и заплащане на депутати, за да защитят колега, който е нарушил правилата за лобиране.
Малко инструменти в кутията
Ако тези скандали – често отхвърляни от министрите на правителството като истории за „Уестминстърския балон“ – бяха единствените притеснения на британците, Джонсън може би нямаше толкова сериозни проблеми. Но може би най-големият проблем, пред който е изправен министър-председателят, е този, който до известна степен е извън неговите ръце.
Кризата поради разходите за живот ескалира и правителството разполага с малко инструменти в кутията си, за да улесни ежедневието на британските граждани. Имаше енергийни отстъпки и безвъзмездни средства за подпомагане на най-засегнатите, но предвид темпа на инфлация, те до голяма степен не успяват да се справят с мащаба на проблемите.
Само тази седмица страната се бори с най-тежката железопътна стачка от 30 години насам. Синдикатите и опозиционните политици сочат с пръста на вина Джонсън за отказа да преговаря със синдикатите.
Съюзниците на Джонсън вероятно ще прекарат следващите няколко дни, обявявайки, че той е единственият човек, който може да обърне всичко и да върне партията на печеливша позиция преди следващите общи избори, които в момента са насрочени за 2024 г.
Това може да е вярно. Но също така може да е вярно, че обществеността е взела решение за него. Когато някога мнозина се възхищаваха от него като човекът „Който направи Брекзит“, както се похвалиха плакатите на кампанията му – сега той може да е просто още един редовен политик за голяма част от обществеността.
Джонсън е извън страната през уикенда, като присъства на срещите на върха на Британската общност, Г-7 и НАТО в Руанда, Германия и Испания. Обикновено, когато лидерът е извън страната, най-големите заговорници в Уестминстър вършат най-добрата си работа. И има значителен брой консерватори, които смятат, че Джонсън влачи партията в забвение и ще им коства както работата, така и властта.
Той вече беше изправен пред един вот на недоверие. И е твърде вероятно да се изправи пред друг преди края на годината.
Но въпросът, който някои консервативни депутати задават тихо, е дали премиерството на Джонсън обгори земята? Има ли някой, който би могъл да ребрандира партията, както направи Джонсън през 2019 г., и да доведе освежена партия до нова победа?
Освен ако не бъдат свикани предсрочни избори, консерваторите ще са на власт в продължение на 14 години, когато искат обществеността да им предостави още пет. През това време те ще имат трима изключително различни лидери, които, както се смяташе по онова време, са най-добрите хора за тази работа. Ако страната все още има чувството, че върви назад, ще бъде много трудно за Джонсън – или който и да е друг консерватор – да докаже, че те са хората, които да вървят напред и да поддържат права линия.
