Днес православните християни в Сърбия, Черна гора, Северна Македония и босненската Република Сръбска отбелязват Бъдни вечер, очаквайки големия празник Рождество Христово на 7 януари. Тези страни следват Юлианския календар, който е в сила от 45 г. пр. Хр. и е предпочетен от някои православни църкви, вместо Григорианския календар, въведен през 1582 г.
На Бъдни вечер традициите са дълбоко вкоренени в православната вяра и култура. Един от най-значимите ритуали е отсичането и паленето на бъдника – дървено трупче, което гори до Коледа. Символиката му е свързана със светлината и топлината, донесени от раждането на Христос. Постната трапеза е задължителна част от празника. Семействата се събират около масата, която включва традиционни ястия като мед, фасул, зеле, риба, ядки /орехи и лешници/ и плодове. Според обичая, хлябът се меси сутринта и вечерта се разчупва ръчно, като това символизира споделеността и благословията.
Друг интересен обичай е внасянето на жито в дома, за да се гарантира плодородие и просперитет през следващата година. Подът често се покрива със слама, за да напомня за яслите във Витлеем. На Рождество Христово, което сърбите наричат „Божич“, празничните традиции продължават. Денят започва с църковна литургия, последвана от семеен обяд. Орехите се трошат за гадаене на здравето и късмета на семейството.
В Северна Македония, където празникът е известен като „Божик“, традициите също включват постни ястия на Бъдни вечер, а на Коледа се събират за тържествено празнуване с богата трапеза. Докато страните като Гърция, България и Румъния празнуват Коледа по Григорианския календар на 25 декември, някои балкански държави продължават да следват традициите на Юлианския календар. Украйна премина към Григорианския календар през 2023 г., за да се разграничи от Руската православна църква.
Празникът на Бъдни вечер е време на семейно единство, традиции и духовна подготовка за Рождество Христово. Всяка страна, която го отбелязва по Юлианския календар, внася своя уникална култура и обичаи, които съхраняват духа на вярата и общността.
[…] […]