В доклад на специален съветник, публикуван вчера, се откриват доказателства, че президентът Джо Байдън умишлено е задържал и споделял строго класифицирана информация, когато е бил частно лице, включително за военната и външната политика в Афганистан, но се стига до заключението, че наказателните обвинения не са оправдани, предава „Асошиейтед прес“.
Докладът на специалния съветник Робърт Хър разрешава криминалното разследване, което през последната година хвърляше сянка върху президентството на Байдън. Неговата хапливо критична оценка за боравенето му с поверителни правителствени документи и нелицеприятните характеристики на паметта му обаче ще предизвикат нови въпроси за неговата компетентност и възраст, които засягат най-дълбоките опасения на избирателите относно кандидатурата му за преизбиране.
В изказванията си в Белия дом в четвъртък вечерта Байдън отрече да е споделял неправомерно класифицирана информация и гневно се нахвърли върху Хър, който постави под въпрос остротата на ума му, особено спомените му за времето на смъртта на покойния му син Бо от рак.
Разтърсващите констатации почти сигурно ще притъпят усилията му да направи контраст с Доналд Тръмп, вероятния опонент на Байдън на президентските избори през ноември, във връзка с наказателното обвинение, според което бившият президент е уличен в незаконно съхраняване на класифицирани документи в имението си Мар-а-Лаго във Флорида и отказ да ги върне на правителството. Въпреки изобилните разлики между случаите Тръмп веднага се възползва от доклада на специалния съветник, за да се представи като жертва на „двустепенна система на правосъдие“.
И все пак, дори когато Хър откри доказателства, че Байдън умишлено е задържал и споделил със служител строго класифицирана информация, специалният съветник е посветил голяма част от доклада си на разяснения защо не смята, че доказателствата отговарят на стандарта за повдигане на наказателно обвинение, включително на високата вероятност Министерството на правосъдието да не успее да докаже умисъла на Байдън извън разумно съмнение, позовавайки се, наред с други неща, на напредналата му възраст, която според тях го карала да забравя, и на възможността за „невинни обяснения“ за записите, които те не биха могли да опровергаят.
„Не съм споделял класифицирана информация“, настоява категоричен е самият Байдън и добавя:
„Не съм я споделял с моя писар.“
Той добави, че не е наясно как кутиите с класифицирани документи са се озовали в гаража му. А в отговор на представянето му от Хър, Байдън настоя пред репортерите, че паметта му е наред и сподели вярването си, според което все още е най-квалифицираният човек, който може да изпълнява длъжността президент. Относно коментарите на Хър относно смъртта на сина му, Байдън поита:
„Как, по дяволите, той се осмелява да повдигне този въпрос?“
Американският президент подчерта, че не вярва това да е дело на Хър. Когато е попитан за доклада по-рано в четвъртък в личен момент с шепа демократи от Камарата на представителите преди речта си в тяхната резиденция в предградията на Вирджиния, Байдън е отговорил гневно, според двама души, запознати с коментарите му, с думите:
„Мислите, че ще забравя деня, в който синът ми умря?“
Хората не са поискали да разглеждат въпроса публично и са говорили при условие за анонимност, уточнява „Асошиейтед прес“.
Байдън изрично е отбелязал, че е участвал в петчасови лични интервюта непосредствено след атаката на Хамас срещу Израел през октомври, когато е бил в центъра на справянето с международна криза. Байдън подчертава:
„Просто вярвах, че това е, което дължа на американския народ, за да знае, че няма да бъдат повдигнати обвинения и въпросът ще бъде приключен.“
Разследването срещу Байдън е отделно от разследването на специалния съветник Джак Смит за работата с класифицирани документи от страна на Тръмп след напускането му на Белия дом. Екипът на Смит обвинява Тръмп, че незаконно е задържал строго секретни документи в дома си в Мар-а-Лаго и след това е възпрепятствал усилията на правителството да си ги върне. Тръмп заяви, че не е направил нищо нередно.
В доклада си Хър пише, че има няколко съществени разлики между случаите на Тръмп и Байдън, като отбелязва, че Тръмп е отказал да върне класифицирани документи на правителството и уж е възпрепятствал разследването, докато Байдън съзнателно ги е предал.
Хър, бивш прокурор в администрацията на Тръмп, беше назначен от главния прокурор Мерик Гарланд за специален съветник през януари 2023 г. след първоначално открити от служители на Байдън класифицирани документи в офиси във Вашингтон. Последвалите претърсвания на имоти от ФБР, всички координирани доброволно от персонала на Байдън, които откриват допълнителни поверителни документи от времето, когато той е бил вицепрезидент и сенатор. В доклада на Хър се казва, че много от документите, намерени в Центъра „Пен Байдън“ във Вашингтон, в части от дома на Байдън в Делауеър и в сенатските му документи в университета в Делауеър, са били запазени по погрешка.
Байдън не би могъл да бъде преследван като действащ президент, но в доклада на Хър се посочва, че независимо от това той не би препоръчал обвинения срещу него. В доклада се казва още:
„Щяхме да стигнем до същото заключение, дори ако политиката на Министерството на правосъдието не изключваше наказателни обвинения срещу действащ президент.“
Разследващите обаче откриват доказателства за умишлено задържане и разкриване на подгрупа от документи, намерени в къщата на Байдън в Уилмингтън, щата Делауеър, включително в гаража, офиса и мазето. Досиетата се отнасят до увеличаването на войските в Афганистан по време на управлението на Обама, на което Байдън енергично се противопоставяше. Той е съхранявал документи, които документират позицията му, включително секретно писмо до Обама по време на празника на благодарността през 2009 г.
Документите, намерени в кутия в гаража на Байдън в Делауеър, имат обозначения за класификация до ниво „Строго секретно/чувствителна информация“ и „други материали от голямо значение за него, които изглежда той лично е използвал и до които е имал достъп“. Хър обаче пише, че има „недостиг на доказателства“, които да доказват, че Байдън е поставил документите в кутията и е знаел, че те са там.
Част от класифицираната информация, свързана с Афганистан, е била споделена с незнаен автор, с когото той публикува мемоари през 2007 и 2017 г. В рамките на разследването разследващите прегледаха запис на разговор между Байдън и неговия фантом през февруари 2017 г., в който се чува как Байдън казва, че „току-що е намерил всички класифицирани неща долу“. Прокурорите смятат, че коментарът на Байдън, направен по времето, когато той е наемал жилище във Вирджиния, се отнася за същите документи, които по-късно агентите на ФБР откриват в къщата му в Делауеър. В доклада се казва, че макар Байдън понякога да прескача предполагаемо класифицирани материали, докато чете записите в тетрадката на своя фейсбук служител, в други случаи той чете на глас класифицирани записи „дословно“.
В доклада се казва, че има някои доказателства, които предполагат, че Байдън е знаел, че не може да държи класифицирани ръкописни бележки у дома си, след като напусне поста си, като се посочва, че той е добре запознат „с мерките, предприети за опазване на класифицираната информация, и с необходимостта от тези мерки за предотвратяване на вреди за националната сигурност“. Въпреки това, според прокурорите, той е държал тетрадки с класифицирана информация в незаключени чекмеджета вкъщи. В доклада пише още:
„Той е имал силни мотиви да прави това и да пренебрегва правилата за правилно предаване на класифицираната информация в тефтерите си. Той се е консултирал с тетрадките свободно по време на многочасовите дискусии със своя автор на текстове и е гледал на тях като на изключително лично и ценно притежание, с което не е искал да се раздели.“
Въпреки че докладът премахва правната опасност за президента, той все пак е неудобен за Байдън, тъй като постави компетентността и опита в основата на аргументацията пред избирателите, от които зависи да го изпратят в Овалния кабинет. В доклада се казва, че Байдън е бил известен с това, че изважда и запазва класифицирани материали от брифингите си за бъдеща употреба и че служителите му са се борили с това, а понякога дори не са успявали да върнат тези записи. Въпреки това Хър се постара да отбележи многобройните причини, поради които прокурорите не смятат, че могат да се преборят за наказателно дело извън разумното. Те включват „ограничената памет“ на Байдън както по време на неговите записани разговори с писателя-фантом през 2017 г., така и в интервю със следователи миналата година, в което, според прокурорите, той не може веднага да си спомни годините, в които е бил вицепрезидент. Хър изтъква, че е възможно Байдън да е намерил тези записи в дома си във Вирджиния през 2017 г. и скоро след това да е забравил за тях. В доклада му се казва:
„Като се има предвид ограничената прецизност и припомняне на Байдън по време на интервютата му с неговия помощник и с нашия офис, съдебните заседатели може да се поколебаят да придадат твърде голяма доказателствена тежест на едно-единствено изказване от осем думи към неговия помощник относно намирането на класифицирани документи във Вирджиния, в отсъствието на други, по-преки доказателства.“
„Също така преценихме, че на процеса Байдън вероятно ще се представи пред съдебни заседатели, както направи по време на нашето интервю с него, като симпатичен, добронамерен, възрастен мъж с лоша памет“, пишат следователите.
В допълнение, прокурорите са на мнение, че Байдън е могъл правдоподобно да вярва, че тетрадките са негова лична собственост и му принадлежат, дори ако съдържат класифицирана информация. В интервю с прокурори, се казва в доклада, Байдън е категоричен пред следователите, че тетрадките са именно така „негова собственост“, като той самият е потвърдил:
„Всеки президент преди мен е правил абсолютно същото“.
Специалните адвокати са задължени съгласно разпоредбите на Министерството на правосъдието да представят поверителни доклади на главния прокурор при приключване на работата си. След това такива доклади обикновено се публикуват. Двойните назначения в случаите на Байдън и Тръмп бяха разглеждани като начин да се изолира Министерството на правосъдието от твърдения за пристрастия и конфликти чрез поставяне на разследванията в ръцете на специално назначени прокурори.
Гарланд работи усърдно, за да оспори твърденията на републиканците за политизирано министерство на правосъдието. Той назначи специални адвокати, които да разследват не само президента, но и сина му Хънтър в отделно наказателно преследване за данъци и оръжие, което доведе до криминални обвинения. В този случай обаче личните адвокати на Байдън и адвокатите на Белия дом категорично възразиха срещу характеристиките на Байдън в доклада и срещу факта, че на практика беше публикувана толкова много унизителна информация за необвинен субект като президента. Личният адвокат на Байдън Боб Бауер обвини специалния прокурор в нарушаване на „добре установени“ норми и „крушение“ на президента.
„Специалният прокурор не можа да се въздържи от излишни разследвания, което може би не е изненадващо предвид силния натиск на настоящата политическа среда. Каквото и да е въздействието на този натиск върху окончателния доклад, той нарушава разпоредбите и нормите на отдела“, каза той в свое изявление.
Но публичният резултат беше изцяло запечатан, след като Гарланд назначи специален адвокат.
Наредбите изискват специалните адвокати да изготвят поверителни доклади до главния прокурор при приключване на работата си. След това тези документи обикновено се оповестяват публично, дори ако съдържат нелицеприятни оценки за хора, които не са обвинени в престъпление.
