България и Северна Македония ще разполагат с над 31 млн. евро по програмата за трансгранично сътрудничество до 2027 г., съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Съвместната работна група е одобрила проекта .
След тази с Румъния това е втората трансгранична програма с участието на Република България, по която ще започнат официални преговори с Европейската комисия. Това обяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деляна Иванова след края на шестото заседание на Съвместната работна група за разработване на програмата. Заедно със Зоран Димитровски, заместник-министър на местното самоуправление на РСМ, Иванова съпредседателства онлайн заседанието на Съвместния програмен комитет за одобрение на проекта.
„Индикативният бюджет на програмата е 31 152 400 евро, които са разпределени в три основни приоритета“, посочи тя.
Първият е постигането на по-зелен трансграничен регион. С близо 5 млн. евро ще бъдат подкрепени мерките за изпълнение на основната специфична цел – насърчаване на зелената инфраструктура, включително в градски региони, и намаляване на всички форми на замърсяване.
Вторият приоритет цели подобряване на регионалната свързаност и насърчаване на икономическия растеж в трансграничния регион. За целта са предвидени близо 9,3 млн. евро. Средствата ще бъдат инвестирани целево в стратегическия проект за нов граничен контролно-пропускателен пункт между Струмяни и Берово на границата между България и Република Северна Македония.
„Ще подобрим транспортната свързаност чрез откриването на нов граничен контролно-пропускателен пункт, който се планира вече повече от 20 години и считаме за общ приоритет“, коментира заместник-министърът.
Липсата на инфраструктура, благоприятстваща предоставянето на услуги от интерес за общността и бизнеса, допълнително налага сериозни социални последици, включително по-голямо социално изключване и неравенство, както и предизвикателства пред предоставянето на услуги за отдих и пазарите на труда.
Необходимостта от укрепване на регионалната свързаност и от улесняване на нарастващия трафик на хора и стоки между Република България и Република Северна Македония е водещият мотив за ускореното изграждане на КГПП „Клепало“.
Ангажираността на българското правителство беше заявена в началото на март, когато беше определен съставът на българската част от Смесената експертна комисия за определяне на типа и параметрите на новия пункт. Кабинетът определи областният управител на Благоевград за бенефициер/възложител във връзка с подготовката и реализацията на ГКПП „Клепало“. Очаква се работата на комисията да започне с първо официално заседание до месец.
Изграждането на ГКПП между Струмяни – Берово има потенциала да окаже благоприятен икономически и екологичен ефект в региона, като поеме част от нарастващия трафик по съществуващите гранични пунктове. Преминаването през „Клепало“ ще спестява разстояние и време, и ще окаже благоприятни ефекти на околната среда с намаляване на концентрацията на вредни емисии.
Най-голям ресурс – малко над 14 млн. евро, са заделени за третия приоритет, който подкрепя интегрираното развитие на трансграничния регион. Целта е да се насърчи интегрираното и приобщаващо социално, икономическо и екологично местно развитие чрез подкрепа за микро, малки и средни предприятия, и за устойчив туризъм в региона.
„Ние ще инвестираме в конкурентоспособността на местния бизнес чрез засилване на зеления преход и въвеждането на практики на кръгова икономика в малките и средни предприятия. Днес наричаме това „зелен подход”, но утре ще бъде водещата предпоставка за икономическо развитие“, каза Иванова.
По думите ѝ целта е да се подкрепят идеите на местните общности чрез подхода „отдолу-нагоре”.
„Гъвкавостта на този инструмент е чудесна възможност за стимулиране на туристическия сектор и съживяване на обекти и традиции на културното наследство“, допълни зам.-министърът.
В обхвата на програмата са включени областите Благоевград и Кюстендил в България. В Република Северна Македония обхватът включва Североизточния, Източния и Югоизточния региони. В населените места от двете страни на границата живеят общо близо 950 хиляди души.
Заместник-министърът подчерта, че всички приоритети са заложени и обосновани в програмните документи по начин, който ще гарантира гладко изпълнение и постигането на видими резултати за трансграничния регион.
„Срещата е белязана от решаващ момент в международните отношения, особено между съседните страни. Това е, за да се подчертае изключителното значение на силните взаимовръзки, които могат да донесат мир и просперитет на хората в трансграничните региони. Сега, повече от всякога, се нуждаем от възможно най-много съвместни действия, за да гарантираме по-устойчиво и интегрирано развитие“, каза в заключение Деляна Иванова.
