За да направиш прерия са нужни пчела, детелина и една мечта голяма. Ако мечтата е достатъчно голяма, може и без пчела и детелина.
Емили Дикинсън
„България на 4 сезона“ – един завладяващ филм, който показва красотата на родната природа, силата на българския дух и славната ни история. Филм, който не просто вдъхновява редица българи, но и ни припомня кои сме. Такъв, който може да накара голяма част от чужденците да настръхнат, когато чуят за нашия земен рай. Негов режисьор е Стефан Апостолов, който разказа повече за създаването му пред Искра.бг:
Имаше много причини, за да реализирам тази продукция. Едни от тях са, че доста години вече живеех в Щатите и изпитвах огромна носталгия към родината. Другата е в това, че наистина страната ни има нужда от подобно изкуство, за да събуди народа и да вдъхнови целия свят чрез силните послания. През 2015-та година стартира кампания за набиране на средства, чрез които да се реализира филмът. Събрахме около 40 000 долара. Включиха се и много наши сънародници, които живеят далеч от родните си места. Пращаха по 1, 2 или 10 долара. Трябваха ни повече – поне около 200 – 300 000 долара, за да осъществя намерението си. Нямах друг шанс обаче и трябваше да действам. През 2016-та година се прибрах в България, за да снимам.
Кадри от филма. Снимки: Личен архив
По този начин една мечта се превръща в реалност, макар и с минимален бюджет. За осъществяването ѝ помагат огромен брой известни и не чак толкова личности. Жители от различни региони на страната подаряват времето и уменията си.
Някои изпълняват ролята на статисти. Талантливи баби пеят песни на сцената с розобера. Взимат участие кукери от 5 села, ансамбли, безвъзмездни дарители на техника и визуални ефекти, както и великите ни спортисти, които са дали всичко от себе си и на снимачната площадка:
Първият, с който се запознах бе Йордан Йовчев. Това се случи още през 2015-та година, когато стартира кампанията. Исках да ми препоръча някой гимнастик. Намерих му телефона и му се обадих, за да го попитам и да го поканя да се включи на по-късен етап. Казах му, че на следващия ден ще правим и клип за кампанията. Веднага откликна, пътува цял ден, за да помогне. Всичко бе напълно безвъзмездно. Покрай него се свързах и с останалите спортисти, които са прославяли родината. Всичко те участваха, за да подкрепят случващото се. Също не са получили парична награда.
Известните личности са имали редица препятствия. Сноубордистката Саня Жекова е имала операция на двете колена, но не е приела да я заместят каскадьори. Данчо Йовчев е бил гол до кръста в студеното време и след обилен снеговалеж, но не се е оплакал дори за секунда. Плувецът Петър Стойчев е прекарал часове във водата при изключително ниски температури:
Всички се раздадоха докрай и наистина оценявам усилията, които положиха. Не само за мен, но и за цялата страна. Тези хора показаха защо са най-добрите в областите, които са избрали за свое поприще.
Премиерата на филма ще бъде на живо в профила на Стефан Апостолов във Фейсбук. Тя ще се състои на 1-ви май тази година от 19:00 часа българско време. Прожекцията е озвучена на 11 езика, за да докосне максимална част от хората по света:
Посланията са универсални и вдъхновяващи. Всеки може да свърже историята си с тази на главния герой. Искаме да покажем какво успяхме да направим с помощта на 3000 души и минимален бюджет. Интересът вече е огромен. Много чуждестранни граждани вече искат да ни посетят.
Кадри от филма. Снимки: Личен архив
Семейството на Стефан Апостолов също го подкрепя. Сред тях е и сестра му, която е вложила неимоверни усилия и цялото си сърце в сбъдването на мечтата. Младият мъж все още живее в САЩ, но пътува много често дотук. Има планове и за много други проекти:
Имаме уникални неща, с които малко народи могат да се похвалят. Надявам се родината ни да бъде едно по-светло място за живот.
.
Трейлър: Стефан Апостолов
Апостолов е роден в град Пловдив. Винаги е искал да учи актьорско майсторство. 2008-ма година спечелил пълна стипендия и отишъл на чужда земя, а специалността му била свързана с бизнес.
Разбрал, че може да се премести в творческа школа, където прекарал 4 години. Направил пиеси и пътувал много. От Ню Йорк се преместил в Ел Ей. Всичко се развивало добре.
Пожелал да се научи да снима с дрон, а мислите му били насочени към Пловдив. През 2013-та се прибрал и с баща му започнали да снимат.
Възхитили се на кадрите и решили да създадат късометражен филм за града под тепетата. 2014-та година идеята му станала реалност и получил положителните реакции на зрителите.
По този начин е започнал режисьорският му път. Без планове за подобна кариера, без огромни средства. Но със сърце милеещо за България.
