България почита паметта на революционера Христо Ботев и на загиналите за Освобождението. Този ден се чества от 1901 година, когато граждани се събират на връх Околчица за първи път.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година стар стил) в Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков (1815 – 1869) и Иванка Ботева (1823 – 1911). Бащата на Ботев Ботьо Петков е учител, книжовник и обществен деец, който учи в Одеса, съставя и превежда учебници, а майка му е от скромно калоферско семейство. Още от 1857 година Ботьо Петков се опитва да изпрати сина си да учи в Русия с помощта на Найден Геров, негов познат от Одеса, който е станал известен просветен деец и руски вицеконсул в Пловдив. Това се осъществява едва през есента на 1863 година, когато Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава през Пловдив и Цариград за Одеса.
В края на септември 1867 година Христо Ботев пристига в румънския град Гюргево, където скоро се свързва с българските хъшове – сред тях е Хаджи Димитър и доста участници в организираните през същата година чети на Панайот Хитов и Филип Тотю. Когато става известно, че е починал видният деец на революционното движение Георги Раковски, цялата група заминава за Букурещ, където участва в неговото погребение на 12 октомври. През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и участва в неговото общо събрание на 20 – 21 август, проведено в печатницата на Каравелов. На събранието той е избран за един от петимата членове на комитета, заедно с Каравелов, Киряк Цанков, Г. Панов и Тодор Пеев, а след това става и негов секретар.
През 1876 година над 200 млади българи слизат на дунавския бряг при Козлодуй, за да се сражават за свободата на отечеството. Воевода е 28-годишният поет-революционер Христо Ботев.
Четниците се качват на австрийския кораб „Радецки“ от различни румънски пристанища. Преоблечени като градинари те укриват оръжието си в сандъци. Когато наближават българския бряг Ботев заставя капитана да ги свали при Козлодуй.
Той загива във Врачанския Балкан по здрач от един изстрел на 20 май по стар стил, 1 юни по нов стил. Така угасва и надеждата Ботев да запали искрата в сърцата на родолюбивите българи.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките през Априлското въстание от 1876 година. Това е и върхът на освободителната борба на българите за независимост от Османската империя. Жестокото му потушаване води до широк международен отзвук и до Руско-турската война от 1877-1878 година.
Денят на Ботев се чества на 2 юни официално от 1901 година. На този ден почитаме и всички, отдали живота си за Освобождението на България. От 1948 година точно в 12 часа в цялата страна прозвучават сирени, които ни приканват да отдадем с едноминутно мълчание признателност към подвига на героите.
