Заболеваемостта от рак на маточината шийка в България е 28,7 на 100 000 жени при средна за Европейския съюз 13,4 на 100 000 жени. Смъртността у нас също е два пъти по-висока, показват данните за 2018 година.
Те бяха цитирани днес от заместник-директора на Регионалната здравна инспекция в Бургас д-р Живка Костадинова, която представи Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка 2021-2024 година.
Друга лоша новина е, че тенденцията в Европа вървят към намаляване на заболеваемостта, докато в България е точно обратното и тя се увеличава с всяка изминала година.
В същото време имунизацията ни срещу този вид рак в страната ни изостава чувствително от европейските държави. Така например в област Бургас през 2020 година са поставени една 142 дози на 80 девойки на възраст от 12 и 13 години, а през 2021 година дозите са още по-малко 123.
Поради тази причини Министерството на здравеопазването стартира широка информационна кампания и възможностите за първична профилактика чрез имунизация срещу човешки папиломен вирус (HPV). Тя се провежда при момичета на възраст от 10 до 13-годишна възраст, а в нея ще бъдат включени лекари, фармацевти и медии. Целта да е посланията да стигнат до родителите, които трябва да вземат информирано решение за своите деца.
Вече са подготвени материали, които ще бъдат разпространени сред целевите групи, за да може тази политика за опазване на общественото здраве чрез ваксинация да бъде популяризирана и да бъде достъпна до всички заинтересовани, които да са спокойни, че взимат най-правилното решение.
Ваксината, която се прилага по програмата е Гардазил 9 и съдържа девет серотипа на човешкия папиломен вирус.
За изграждане на ефективна защита се необходими две дози, които се поставят през шест месеца. Отчитането на ваксинацията трябва да бъде съобразено с интервала между 10 навършени години до 13 години 11 месеца и 29 дни, обясни д-р Костадинова.
„Ваксината помага на организма да се предпази от инфекцията с човешки папилонен вирус като стимулира образуването на специфични антитела, които се връзват с вируса и не му позволяват да влезе в клетките. Категорично е установено, че ваксината не съдържа генетичен материал и не може да причини заразяване или да причини рак. Това са частици от обвивката на вируса, които могат да провокират имунната система да изгради антитела и да може да се разчита на тази защита, когато организмът се срещне с вируса.“
Тя уточни, че ваксината срещу Хепатит Б, която се прилага успешно в страната ни от 1993 година работи на същия принцип.
Важно е също така имунизацията да бъде поставена преди започването на активния сексуален живот, когато още не са създадени условията за заразяване при девойката.
„Това не означава, че можем по-рано да започнем сексуален живот, защото имаше и такива спекулации“.
Д-р Костадинова цитира статистика от други страни, които имат по-богат опит с прилагането на ваксината и вече берат плодовете от постигнатите добри резултати през последните години. Изследване в Швеция например показва, при над 1 600 000 момичета и жени прилагането на ваксината показа, че рискът от рак на маточината шийка е с 88% по-нисък в сравнение неваксинираните. Подобни са данните от Англия, Шотландия и Австралия.
„Такива програми има в 156 държави, което означава, че България няма да експериментира, а може да се опре на опита на други държави и да бъдем достатъчно мотивирани тази програма да се случи с по-голям успех“.
Тя коментира и обичайните спекулации по отношение на производството, като гарантира, че този вид ваксина е отдавна тестван за безопасност и ефективност в клинични изпитвания преди да бъде одобрен за употреба. Също така обори мита, разпространен най-вече у ромското население, че препарата може да причини безплодие при момичетата.
Д-р Костадинова призова общопрактикуващите лекари, акушерките, фармацевтите и медиите да вземат дейно участие в разпространението на кампанията, която да стигне до родителите. По думите ѝ ваксините сами по себе си са един от целесъобразни здравни интервенции и икономически инвестиции за обществото, които са довели довели до значително намаляване на заболеваемостта, смъртността и инвалидизацията сред населението на често срещани в миналото заразни болести.
