Възможностите за разширяване на двустранното икономическо сътрудничество обсъдиха зам.-министърът на икономиката и индустрията Николай Павлов и посланикът на Монголия н. пр. г-жа Лхагвасурен Саянаа.
„Считаме че нивото на търговско-икономическото сътрудничество не съответства на потенциала на двете страни и на добрите политически отношения“, заяви зам.-министър Павлов. По предварителни данни на митническата статистика, през първите пет месеца на 2024 година, българският износ за Монголия е 1.7 млн. щ.д., което е 6.6% по-малко спрямо същия период на миналата година. Стокообменът между двете страни за 2023 г. е 3.6 млн. щ.д., формиран изцяло от българския износ.
Според заместник-министъра важни предпоставки за нарастването на българския износ е либерализирането на външнотърговския режим на Монголия, и възможностите на българските фирми да предложат конкурентноспособни и атрактивни стоки на монголския пазар.
Зам.-министър Павлов подчерта ролята на Смесената българо-монголска комисия за икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество, чийто съпредседател от българска страна е министърът на икономиката и индустрията, като важен механизъм за развитие на двустранните отношения, възможност за обсъждане на всички аспекти на отношенията и за набелязване на конкретни мерки за стимулиране на сътрудничеството в търговско-икономическата област.
Като добър пример за развитие на двустранните търговско – икономически връзки той посочи подписаният през май 2023 г. лицензионен договор между „Ел Би Булгарикум“ ЕАД и монголската Apu Dairy Mongolia за производство на кисело мляко в Монголия.
Зам.-министър Павлов посочи, че България ще продължи да подкрепя задълбочаването на отношенията между ЕС и Монголия.
Лечева: България ще помогне на Монголия в областта на спортната наука и медицина
