През 2020 година щатната численост в българската администрация наброява 142 613 души, от които 36 422 в териториалните структури. Това сочи последният доклад за състоянието на администрацията, цитиран от Института за пазарна икономика /ИПИ/. В сравнение с 2019 г. числеността се понижава с малко (със 134 бройки, или 0,09%), но като цяло се забелязва ясно увеличаване на държавните служители през последните години – със 7,5% спрямо 2016 г.
Съотношението спрямо населението в още по-голяма степен показва разрастването на администрацията. Още през 2018 г. щатната численост на държавните служители преминава границата от 2000 на 100 000 души от населението, а през 2020 г. достига 2062. Това е в разрез със стремежа и опитите за по-голямата степен на електронизация на административните услуги и изнасянето на дейности извън прякото бюджетно финансиране.
От доклада също се вижда, че усилията за прилагане на добри практики и решения често постигат недотам ефективни резултати:
- Намаляването на обема на работата не води до съкращаване на администрацията. През 2020 г. общо 25 администрации са изнесли 28 дейности (чрез аутсорсинг, обществени поръчки и др.), но това е довело до намаляване на числеността на държавните чиновници само в три от администрациите. Подобни примери има във всеки ежегоден доклад за състоянието на администрацията.
- По-високата техническа осигуреност не води до по-добри и по-евтини услуги. Все още е налице тенденцията компютрите от висок клас да са съсредоточени в централната администрация, независимо от факта, че основният доставчик на административни услуги са общинските администрации. Нещо повече – и в този доклад се посочва, че разходите за телефонни услуги са значителни (21,6 млн. лв.) и се препоръчва въвеждането на интегрирани услуги и повишаване на използването на мобилна спрямо стационарна телефония при оптимизиране на използваните тарифни планове от страна на администрациите.
- Задължението за обучения не води до повишена квалификация. Съгласно Закона за държавния служител постъпилите за първи път на държавна служба трябва да преминат задължително обучение. Въпреки това през 2020 г. само 37% от новоназначените за били обучавани. В допълнение, изискването за задължително ежегодно обучение на висшите държавни служители е обхванало едва 10% от тях.
- Въвеждането на електронни услуги и използване на пространствени данни не водят до високи резултати. По отчетни данни почти половината от администрациите (48%) не предлагат електронни административни услуги. Законът за достъп до пространствени данни пък урежда изграждането, поддържането и използването на инфраструктура за пространствена информация, осигуряването на достъп до пространствени данни и предоставянето на услуги за данните в областта на околната среда. В същото време под 3% от администрациите са отчели, че са изпълнили задължението си по ЗДПД и имат информационна система, оперираща с пространствени данни, а по-голямата част от администрациите не са запознати със закона, прилагането му и дали изобщо имат задължения по него. Прегледът заключава, че това „е притеснителен факт предвид огромните усилия и вложените от държавата средства за постигане на целите в изпълнение на европейските директиви“.
- Препоръките и наблюденията в ежегодните доклади не водят до решаване на проблемите. Голяма част от основните неефективности в работата на администрацията се повтарят във всеки годишен доклад.
Най-притеснителното обаче, е че годишните доклади за състоянието на администрацията се смаляват и обезсмислят. Бързо сравнение със старите отчети показва, освен че последният е 2 пъти по-кратък спрямо с този отпреди 10 години, и че от съдържанието са изпаднали раздели, които разглеждат подробно електронното управление, административните нарушения, антикорупционните мерки, административното регулиране, прилагането на оценката на въздействието и др. От Института посочват, че е чудно защо това се случва при положение, че няма качествен напредък в тези области, които реално определят качеството и цената на регулирането.
