През 1079 г. българските земи се превръщат в сцена на един от най-значимите бунтове срещу византийската власт – въстанието на Лека и Добромир. Вдъхновени от недоволството на народа и засилващото се влияние на богомилството, двамата водачи обявяват части от българските земи за свободни.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков разкрива интересни събития от този период.
В книгата може да се запознаете как въпреки липсата на достатъчно оръжие и военна подготовка, въстаниците обединяват хиляди българи, стремящи се към независимост. Историята на този бунт е не само пример за народната съпротива, но и свидетелство за силата на дипломацията във византийската политика.
Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:
„През 1079 г. се появява богомилството като израз против тежкото положение на народа. С течение на времето то се разраства като народно движение насочено срещу покварената и пълна с произволи византийска власт.
Четири години след началото на бунта на Нестор в североизточните български земи, примерът му е последван от още двама водачи, които се противопоставят на византийската власт. Богомилът Добромир вдига бунт в Месемврия /дн. Несебър/ и след като превзема града го обявява за свободен. Едновременно с това, без да има съгласуваност, пловдивският павликянски водач Лека, превзема земите около Средец /дн. София/, убива местния епископ, който е на страната на византийския император и също го провъзгласява за освободена територия. Добромир се уговаря с куманите, живеещи отвъд Дунава и с печенегите, заселили се по това време в Североизточна България, за да действат заедно. След това се свързва и с Лека, уговаряйки се за общо въстание.
Българското население подкрепя начинанието и се включва. Армията на Добромир и Лека достига численост от 80 000 души, но е зле въоръжена и най-вече неподготвена за битка. Въпреки това, водачите се решават на поход и обсаждат Одрин. Император Никифор III Вотаниат не мисли да отговаря на предизвикателството и да воюва с въстаниците. Той изпраща войска на север предвождана от Лъв Диаватин.
Имперският пратеник стига до Месемврия като успява с уговорки, без бой да откаже гражданите от бунта, по същия начин постига мир с куманите и печенегите. Така въстанието е потушено, а двамата водачи на размирието, преценявайки предстоящото си поражение, се явяват при императора и засвидетелстват своето разкаяние и покорност, Василевсът умиротворява положението като им прощава и ги дарява с високи чинове и богати дарове.“
Очаквайте следващата неделя още исторически факти, свързани с българската история, представени от д-р Румен Петков.
Българската история с Румен Петков: Как Нестор поведе бунт срещу империята
[…] Българската история с Румен Петков: Бунтът на Лека и До… […]