Българската история с Румен Петков: Как древните българи изграждат цивилизацията

Всички народи се стремят да открият своите корени и древен произход. За съжаление, не всички успяват да изпълнят този дълг към предците си. Историята на древните българи е пример за богатство, което остава недостатъчно изследвано и признато в световната историография.

Тези исторически факти се разглеждат от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят разкрива интересни събития от този период.

В книгата може да се запознаете как от основаването на първата държава Идел във Волго-Уралието преди 17 000 години до приноса им към световните култури, религии и закони, българите са оставили трайна следа в историята на човечеството. Техните достижения в областта на науката, военното изкуство и културата разкриват един високостойностен народ, който заслужава повече внимание и признание.

Тази статия ще ви отведе на пътешествие назад във времето, за да разберете кои са били древните българи, как са живели и какво е тяхното наследство, което днес продължава да вдъхновява.

Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:

„Всички народи търсят своя произход и древните си корени. Не всички, обаче успяват да изпълнят този си дълг пред своите предци. Главната причина е, че древните корени на дървото на човешкия род и техните историографски интерпретации са дълбоко преплетени и в голяма степен видоизменени в съвременната историография. Докато Римската и Византийската империи са едни от най популярните и известни най-вече заради грамотноста, то българската империя остава почти непозната.

„Това е народ /българите/, на който преди тебе е принадлежало всичко, което е поисквал, у когото е стоял на почит онзи, който е купувал достойнството си с кръвта на враговете си, у когото полесражението е общо родно място, защото чиито оръжия във време на сражения повече почервеняваха, той е считан без заобиколки за по-възвишен. Този народ преди твоето сражение не му се е случвало да знае що е съпротива, той дълго време само с военни походи се занимаваше. Тях той продължи въпреки изпречилите се планини, препречилите се реки, лишенията от най-необходимата храна, додето мислят, че за нахранване е достатъчно да се пие само конско мляко.” /Енодий – 505 г./

Българите основават преди 17 000 г. във Волго-Уралието тогава наричана Ара-Ура, първата си държава Идел, която е конфедерация от седем Български рода, откъдето идва и името: Иде-седем и Ел-род. Обединените вече родове започват да се наричат иделци по името на държавата, но и българи като народностно име по знамето на тази държава – БЪЛГАР, чийто първи владетел е кан/цар Шам /Джам, Сам/.

Българи означава: Бълг – Възвишени и Ари – Свободни. По това време арийците-иделци се занимават с лов на мамути, елени /ямал/, зубри /атбуга/, пещерни мечки и пр. Затова древните предци на Българите уважавали силно опитния нощен ловец – вълка /болг/. За това са ни наричали „Народът на Вълка”.

Съгласно историческите данни Българите изповядват най-древната монотеистична религия в света – Тангрианството в почит на единствения си бог Тангра. В самото начало Тангра няма изображение – той е всичко видимо и невидимо, което ни заобикаля, той е разумът. От тази религия възникват всички други монотеистични религии на човечеството. По това време Българите създават основните закони “Торе” – на тяхна основа са писани в последствие законите в културите на Близкия изток и Юстиниановия, та даже и Наполеоновия сборник.

Българите почитали планините понеже вярвали, че по върховете е най-силна връзката с Тангра. Когато някои родове се отдалечавали от Уралските планини с цел препитание, както и по други краища на света, Българите започнали да строят храмове по модели на планините. Това са пирамиди, които от едната страна имали стъпала и се извисявали над всички постройки за да могат да са по близко до своя бог. С течение на времето някои от тях имали и погребални зали вътре в тях. Още тогава древните българи са ползвали своя календарна система. При съставянето на древния български календар и при неговото усъвършенстване са ползвани точни астрономически и математически познания.

Колобрите – висшите жреци, са се занимавали основно с астрономически изследвания. На местата, където са живели, са открити останки от астрономически съоръжения /в град Аркаим, на връх Кан Тенгри в планината Тян Шан, в дн. Северен Афганистан и др./. Българският календар е резултат от задълбочени познания за движението на небесните тела и техните взаимни позиции, а също и от системни наблюдения на климатичните промени. Заради своята точност древният български календар е ползван и от други народи. В Китай е въведен през 2636 г.пр.Хр.от император Хуан Ти, известен като „Жълтия император”. През 1976 г. ЮНЕСКО не случайно обявява древния български календар за най-точния в света.

С течение на времето българите започват да опитомяват някои животни, между които и кучето и станали скотовъдци. Част от тях започват да се занимават със земеделие, а други със строителството. Всичко това само по себе си разкрива, че са натрупани умения за изучаване и използване на околната среда, което пък показва високата им степен на цивилизованост. По голямата част от българите преминават към уседнал начин на живот. Започват да строят градове. През лятото скотовъдците живеели във временни селища, грижейки се за животните, а през зимата всички се събирали в родово-племенните центрове – градовете.

Досега са открити седемнадесет града с двадесет и една крепости, както и много селища. Най-древните селища са с овална форма – Алданско, Исиней-1, Берсаут, Кизилско, а по-късните са кръгли. Това са Аркаим, Исиней-2, Синташта, Саръм-сакла. Най-много разкопки са правени на град Аркаим под ръководството руският археолог Геннадий Борисович Зданович но след като предизвиква голям интерес от страна на световните учени, защото има монументални отбранителни съоръжения с комуникативни системи и изключителна планировка. Обектите са засекретени, а руските власти и досега не дават разрешение за тяхното изследване.

През развитието на Българската държава Идел, по различни причини, част от населението напуска своята Волго-Уралска прародина и заминава в други земи.
Така по днешните Български земи на Балканите /Балкан е древна Българска дума и означава землена пирамида, курган/ се появяват първите Българи, предци на Българите пелазги и Българите тракийци.

Друга част от Българите дебери се заселват в земите на днешна Украйна, където дълго време съществуват под името Таври, а друга част – в Близкия Изток, където образуват държавата Самар /Шумер/, включваща първоначално огромни територии от днешен Северен Египет до днешен Западен Иран и Балканите. Но нека видим какво можем да извадим от историята за нашите древни управници.

Кан Бурма /до 808 г. пр.Хр./ предприема строителство на огромно светилище наричано Алп-Капа, като замисълът му е да бъде погребан в него. Това обаче нямало положителен ефект. Пораждат се недоволства и вълнения които прерасват в религиозно разделение на народа. Едните наричат себе си Ким-арийци, а другите Бълг-арийци. Ким-арийците се нарекли така, защото вярвали и във Всевишната своя прамайка Камир, която изобразявали от тесто и я консумирали във вид на хляб. И дори давали нейното име на своите деца. Те не харесвали, че Бълг-арийци започнали да правят каменни изваяния на върховният бог Тангра във вид на обикновен човек, както и под формата на златни накити, поради което престанали да посещават островърхите каменни планини с гладки и равни склонове /пирамида/.

Кан Албуга-Българ поема властта от 808-755 г. пр.Хр. Династията му получава прозвището “Сармати” и започва да си предава управлението по наследствена линия.
Наследникът му Кан Самар иска да предаде аристократичен вид на династията и прави опит да въведе писменост която да се ползва от Сарматите наречена „Самра”, в съвременната историография най-често се назовава “Тамги”.

Наследилите го последователно кан Акбал като син на Самар, и кан Тухча като син на кан Акбал не сменят политиката на господство върху останалите. През 683 до 633 г. пр.Хр. когато властта се поема от синът на Тухча – кан Бурджан религиозните противоречия от времето на кан Бурма прерастват в бунтове и междуособици водещи до неподчинение. Ким-арийците отказват да се приемат като по низша класа и се обособяват като отделна държава. Но още преди да създадат държавните си структури и най-вече армия са нападнати и попадат в робска зависимост от асирийците.

В защита на своите сънародници, войските на кан Бурджан се притичват на помощ. Българите влизат във битката голи до кръста с избръснати глави. За първи път във световната история е въведена военна униформа за еднаквост и разпознаване. Бръснатата мъжката прическа наречена чембас или кика, ще се превърне в основна прическа на древните българи и ще се запази до 19–ти век. Във следващите битки срещу войските на цар Асархадон командирите вече слагат шапки с образ на вълчи глави. В хрониките на съвременника Асархадон, срещу асирийците българите използват особен боен вик, което внасяло страх и смущения в неговата войска, всяка стрела от колчана на такъв войни е “отворен гроб”. По негови сведения конниците с вълчи глави завладяват Асирия, Мидия и много други страни.

С въведените новости във военното изкуство Кан Бурджан възстановява българското господство на територията на бившата Самарска /Шумерска/ държава. През 633 до 611 пр. Хр. властта се поема от синът му кан Азак. Той продължава завоеванията на своя баща и в Египет. Фараон Псаметих е задължен да плаща ежегоден данък на Азак. Мидия попада в същата зависимост. Повече от четвърт век тези държави пращат ежегодният си данък, но със смяната на управленията се създават раздори. През 596 г. пр. Хр. мидиеца Киаксар иска преразглеждане на договора. Целта е българския владетел да присъства на събитието за да бъде убит.

Жертва на заговора е по-малкия син на Бурджан овластения кан Катраг 611–596 г. пр. Хр. След смъртта му, тъй като синът им е много малък, държавните задължения се поемат от неговата съпруга, кана/царица Сорен 596-576 пр. Хр. Първото нещо което иска да направи веднага щом поема властта е да отмъсти за убития си съпруг. Оказва се обаче, че в резултат на дълготрайните войни не може да събере нужната армия. За това въвежда странен закон:

„Когато в сражение загине съпругът, държавните отговорности се поемат от неговата съпруга.”

По силата на това, значителна част от нейните войски, са жени. След като попълва армията си Сорен започва ожесточени сражения с Мидийците. С участието на млади жени, наричани мъжеубийки в решителните сражения, разбива войските на Мидийците в Азак /дн. Кавказ/ /Азак-Бурджан/ /Азербейджан/. Но главната и цел виновника Киаксар се спасява през цялото и 20 годишно управление като се крие в непроходимите гори на Кавказ. Отмъщението за убийството на своя баща Котраг се извършва от овластения през 611 г. неин син кан Лут.

За целта той сключва договор с Персите, да му подготвят подбрана порода бойни коне, обучени във високопланинските региони на Азак/Кавказ. В сражение между двете армии, Киаксар е убит. След постигането на целта си Лут изпълнява договореното като предоставя териториите Маджия/Мидия на властта на Персите и се връща със своята непобедима конница при своята майка, кана Сорен /596 г./ в Азак/Кавказ.

Кан Булут е син на Лут и внук на кана Сорен Управлявал 10 години. Прославил се с добродушие и миролюбие. Управлението му е характерно с това, че той се насочва в посока на международно сътрудничество. Влюбва се в жена и противно на тогавашните родови схващания се жени за нея. Съпругата му е от остров Крит. Новите му роднински връзки дават основание да разреши на гърците да построят няколко града в северното причерноморие срещу голям данък.

Ползите за държавността са, че на основа на тяхната писмена система от епохата на неолита кан Булут въвежда правило да се води писмена политика и с другите държави заради което получава прозвището Креш-Крит. Синът им кан Аскал още от дете говори не само майчиния си гръцки език, но и редица други езици.

След израстването му, неговия баща го изпраща поетапно като посланик в Мидия, Индия, Египет, Сицилия и Гърция. Посредством дипломатическата си мисия той си създава връзки не само с власт имащите но и с интелигенцията. Пребивавал е известно време и на остров Лесбос и полуостров Коринт, където се учи от най-великите мъдреци на своето време. В следствие на това започва да пише стихове, поеми и трактати. Бил е личен приятел на Солон. Голяма част от неговите мъдрости стават известни чрез Херодот и Диоген. Поддържал е кореспонденция с тракийските царе. Участва в Олимпийските игри и дори е печелил награди. Избран е за член на гръцкия Ареопаг.

Поради дългото отсъствие кан Аскал, държавните дела се водят от неговия брат Айар. След смъртта на баща им, Айар поема цялата държавната власт и се провъзгласява за кан. Създава изкуствена обстановка, че гръцките градове в северното причерноморие укриват данъци и започва да се подготвя за война с тях. Аскал разбира това, завръща се и се опитва да го разубеди, но е обвинен в предателство спрямо държавата и измяна на религията, поради което е убит. През 558 г. пр.Хр. синът на Аскал – Аспарик прави преврат, публично разобличава вуйчо си, и се обявява за законен кан на Българите.

Започва война с Персия, но в една от битките през 530 г. пр.Хр. цар Кир го пленява и убива. Похода се отправя към българските градове, но при плячкосването персийския цар пада от коня и умира. Жена на Аспарик, масагетската принцеса Тамар-Бика, поема командването и разбива грабителската армия. След битката на българския трон застава по-малкият синът на Аспарик и Тамар-Бика – кан Кундуз 530-494 г. пр.Хр. През целия период на неговото управление България води непрекъснати войни с прсийския Цар Дарий І. За целта той разделя властта си като поверява управлението на войските на своя по-стар брат Колин давайки му длъжностите ичиргу-боил /командващ на войските/ и иджик-кош /глава на царския съвет т.е. пръв министър/.

През 494 пр. Хр. властта се поема от синът на Кундуз – кан Мосха. Войните срещу Персия продължават. За своите чести сражения в котловината Тимер Капа по късно наречена Сарматските врати – в Кавказ получава прозвището “Тимер”. По това време на големи групи древни източноирански конни номадски народи, произхождащи от централните части на Евразийската степ мигрират към Понтийско-Каспийската степ, а по пътя си плячкосват българското население и се явяват като заплаха за империята на българите. За да предотврати набезите се жени за дъщерята на един от вождовете – Ширакската принцеса – Симбир Бика.

Кан Аскал 488-486 поема властта след смъртта на брат си Мосха и като наследство се ожени за вдовицата Симбир Бика. След две годишно управление умира по време на пир в чест на гръцки посланици. Отравя го третият брат Алвар, който похитил Симбир Бика и се укрил в планините, но скоро след това е намерен мъртав, на брега на река Днестър.

Империята остава без наследник, за това на трона се покачва кан Борис 486-475 като братов син на Кундуз. Новата династия управлява дълги години но не оставя сведения за историята. Неини представители са: кан Аудан, кан Ширак, кан Саумак, кан Байт, кан Тайга, кан Нар, кан Санар, кан Уфа, кан Кара, кан Угор. Сведения има чак за кан Бояр, защото се заема лично със западните области на държавата по поречието на р. Дунав. Причината е системното нахлуване на Филип ІІ Македонски в българските територии.

Кан Етей идва на власт през 380 г. пр.Хр. като потомък на Уфа, внук на Кам Етея. При неговото управление държавата е в разцвет и се разширява на Изток от Бактрия /дн. Северен Афганистан/ и на Запад до извора на река Дунав, т.е. планината Шварцвалд. Търговията с Гърците придобива важно значение особено за Атина, която разчитала на доставки от хляб. По свидетелство на Демостен, ежегодно доставяното количество хляб е било около милион пуда. Филип ІІ Македонски чрез пиратски действия се опитва да пречи на тази търговия, като ограбва повече от 170 кораба, с което предизвиква Етей. Българският кан му изпраща послание:

”Не ми пречете на търговията защото ще дойда да напоя конете си във вашите реки”.

Търговският обмен по времето на Етей не е само хляб за Атина, а множество стоки идващи от Азия. Етей издава златни монети с неговия образ. Измества столица на България в поречието на река Днепър, като и дава името Каменское городище. За няколко години гръдът придобива огромни размери /12 кв.клм./ и мощни укрепления.

Ултиматумът не стряска Филип ІІ Македонски и той отново извършва грабеж в българските територии, като отнема 20 000 коня и още толкова жени и момчета натоварени на тях. Целта му е да развъди българския Ахал-текински кон в Македония. Сред плевниците е и синът на Етей, Баламир. Съветниците убеждават кан Етей, че ще откупят или договорят синът му. Но българският владетел има и друга причина с която не може да се примири. За него се знае, че имал особена любов към конете. Запазен е неговия израз:

„Предпочитам цвиленето на конете пред звуците на флейта”.

Етей отказва дипломацията и започва да стяга войските си за поход. Кана-колобъра му предсказва, че ще загине ако нападне владенията на Бал Бал /т.е. Македония/. Въпреки всичко Етей застава начело на наказателния поход се отправя към Макидан /Балканите/, разгромява неговата столица Пела /на бълг. Бал Бал/, но при завръщането, в един проход, отрядът му попада в засада и загива в 339 г. пр.Хр., в бой с Билдиу Балбал /Филип ІІ Македонски/. Противно на очакванията самия Балбал оженва сина на Етей за доведената си дъщеря Уран-бика и се сродява с българите.

Кан Баламир като син на Етей поема управлението през 339 и управлява до 331 пр. Хр. За управлението му е характерно, че като роднина помага на Александър ІІІ Македонски да покори Персия. Битката при Иса проведена на 5 ноември 333 г. пр. Хр. в Киликия, в близост до устието на р. Пинар и гр. Иса, до днешната турско-сирийска граница. Персите, под личното рълководство на персийския шах Дарий III, превъзхождат българо-македоните в съотношение повече от 2:1, но въпреки това са победени. Още при подготовката на Битката при Гавгамела която е от решаващо значение, Александър Македонски се обръща за военна помощ към кан Баламир. На 1 октомври 331 г. пр.н.е. съвместната победа отваря пътя на Александър към персийската столица Вавилон както и към завладяването на останалата част от Персийската империя, без да среща голяма по-нататъшна съпротива от страна на персийския велик цар Дарий III.

Кан Албуга като съуправител на своя брат Баламир отказва да признава властта му заради водената от него политика. Веднага оглавява армията и разбива войските на Александър Македонски в 331 г.пр.н.е. През 310 г. пр.Хр. става владетел на източната част на Идел. Погребан е до могилата на Алабуга Булгар като негов потомък. Преди да умре заповядва върху надгробния му камък да бъдат изсечени само брадва и нож казвайки:

”Аз и така приличам на своите прадеди защо ми е да изобразявам и себе си.”

През 320 управлението се поема от синът на Баламир, кан Таргиз. Той потушава вътрешни вълнения в държавата, отново я обединява и след шест години управление доброволно се отказва от властта. Последват години които не ни оставят история, само знаем имената на владетелите които се редуват във времето. Това са кан Арбат, кан Балак, кан Чибук, кан Кур, кан Кубар, кан Аскал, кан Аспар.

За Кан Кашан също не се знае точното време на управление, но хрониките донасят, че той е потомък на някой си Сигеркан. Неговата майка е кашанска/масагетска/ принцеса. Още в първите години на овластяване извършва поход на изток до река Хин /Инд/ в Западна Индия. На Запад разгромява и подчинява Даките, а на юг, Кавказ и Мала Азия. Превзема Мидан /Азербейджан/, Аряк /Армения/, Барджил /Персия/ и дори подчинява държавата на Селевкидите. По негово време е характерна използването на кашанската писменост, която всъщност е писмена реформа на по-старата система “Самра”. Знаците с религиозно и магическо значение на колобрите са превърнати в букви за държавна и обществена кореспонденция, които вече са наречени “Куниг”.

Кан Кубан е син на Кашан. Въз основа на това, че баща му вече е създал азбука, той написва редица поеми и песни отразяващи историята на българите. Повечето неща и от тази статия са благодарение на него. Вътрешната му политика е да има един народ – Българи. За това заставял всички да мислят за запазване на единството и за запазване на властта. Умело използва религията за държавни цели. Под предлог, че всички действия са предприети по желание на Тангра. Кашан разширява териториите от Седемречието /Бактрия/ до Сула /Дунав/. Негови са думите:

„Аз, Кубан, съм потомък на Иджик, Таргиз и Кашан. Аз моля Тангра да ме вразумява както моите предци.”

Кан Чиляр управлява от 152-146 г.пр.н.е. но у свален от престола от племенните вождове /таркани/. Последват размирици в следствие на което държавата е разпокъсана. Кан Алан е Внук на Кубан и управлява от 140-107 г. пр.н.е. По време на кризата е обезличен от властта на своите роднини. Подхожда с хитрост като сглючва съюз с Келбира и той му помога в 140 г. пр.Хр. да стане Цар на Идел, а като благодарност Алан обявава Келбира и неговите потомци за таркани /автономни владетели/ на Саклан/северното Причерноморие/. След 6 години разпокъсаност отново обединява държавната власт.

По време на сватбата на неговата дъщеря Узбика, край брега на река Кубан, пируващите са неочаквано нападнати от войски на Бершуд /Боспорското царство/ водени от Тама Диу. Боспорското царство по това време е гръко-скитска държава, разположена в източен Крим и Таманския полуостров, на брега на днешния Керченски проток /тогава известен като Кимерийски Босфор/ Пленяват малолетния син на Алан – Сакмар. От това се разразява дългогодишна война между Идел и Бершуда. В тази война българските войски са оглавявани от Келбир, а след това от Балак, синът на Келбир и Узбика. Бершудците са разбити и Саумак е освободен, но царят на Дарбазан /Понтийското царство/ се включва на помощ на бершудците и в 107 г.пр.н.е. отново пленява Саумак. Разбирайки за това, Алан получава сърдечен удар и умира. Синът му Саумак също умира по време на заточението в Дарбазан. Тялото на Саумак е откупено за голямо количество злато и е погребано на родина земя по бреговете на река Сакмар.

Кан Саричин 107 г. пр.н.е. – 65 г. В по време на неговото царстване Бершуд /Босфорското царство/ попада под власта на Римската империя и българската държава Адел нече има граница с тях. На кан Саричин му се налага да води първите сражения с Римляните. За този период римският историк Плиний Стари пише:

“По най-ниски изчисления всяка година отнемат от нашата империя по 100 милиона сестерции, но ни изпращат такива стоки, които при нас се продават 100 пъти по-скъпо.”

Това определя и военната стратегия на Римската империя на изток. Първите сражения между римските легиони и сарматските/българските войски в северното Причерноморие са в І в. пр.Хр., по времето на кан Саричин и Луций Корнелий Сула. В тези сражения Боспорското и Понтийското царство, които са под властта на Митридат VІ и Парфия /Партия/, след две неуспешни войни със Сула и сключения мир в 85 г. пр. н. е., те оттеглят своята подкрепа за кан Саричин и дават територии и плацдарм за римските легиони. В 66 г. пр. Хр. римските войски, предвождани от Гней Помпей, нахлуват в Колхида, а след това и в Армения. Опитът на Помпей /65 г./ да мине от долината на Фазис към Каспийско море и да завладее древния търговски път за Изтока завършва с неуспех, като причина за това са българите.

Кан Катраг е син на Саричин и управлява от 65-21. За войната с Рим, той наема на българска служба планинското кавказкото племе Катраги и с тяхна помощ разгромява много римски градове в Северното Причерноморие. В тези сражения срещу легионите на Гней Помпей, сарматите/българите на кан Котраг участва с над 200 хиляди конници, подкрепени от още 20 хиляди конници от кавказкото племе котраги.

След завръщането си в Рим, Помпей отчита пред Сената, че на Изток е победил, но изпада в немилост, защото не е осъществил главната задача, т.е. „да завладее древния търговски път за изтока”. Общественото признание на немалкото негови военни успехи, му създава възможност да запази частично своята власт като формира първия Триумвират – Помпей, Цезар и Крас. В 55-53 г. пр.Хр. Крас поема отговорност и отново насочва силна армия от 7 легиона и 4000 конници срещу българите. В Кавказкия регион, край селището Синака, е убит, а армията му напълно унищожена. От 40-хилядната римска армия само 10 хиляди се завръщат в границите на римската провинция.

Кан Барджил е син на Катраг и управлява 21г.пр.Хр.- 5 г. след Хр. Той се противопоставя на легионите на Октавиан Август /20 г. пр.Хр./, окупирали Армения и долното течение на река Дунав /12 г.пр.Хр./. През цялото му управление се водят дълги и изтощителни войни.

Кан Сувар е син на Барджил и управлява 5-23 г. Провежда Заддунавски успешен поход и побеждава войските на император Тиберий. Кан Кумук е Син на Сувар и управлява 23-46 г. След 41 г. до края на управлението си води войни с войските на император Клавдий. Повечето са неуспешни, за това под зависимостта на Римската империя изпадат Оливия, Херсонес и Боспорското царство.

Кан Барин е син на Кумук и управлява от 46-106 г. Той предприема редица военни действия в периода 55-62 г. с римската армия изпратена в Армения от император Нерон. В крайна сметка принуждава римляните да капитулират. Войната започва за да отмъсти за смъртта на своя дядо Саумак. Когато обсажда Херсон поставя условие да му предадат скулптурата на Тама – пълководеца, който пленил дядо му. Римляните чувствайки се по-слаби веднага изпълняват желанието. След като получава статуята, той й отсича демонстративно главата, а после я заравя до гроба на дядо си. Градът е пощаден, а със запазената армия се отправя към Дарбазан и го разгромява.

През 81 г. Начело на Рим застава император Домициян. Той решава да не воюва с българите, и за това предвижва римските войски в Централното Закавказие в района на Дарялското дефиле. Там започва да издига погранични укрепления с цел да завладее проходите към брега на Каспийското море. Всичко обаче завършва с пълен неуспех, кан Барин разгадава своевременно замисъла и го прогонва.

За кан Кавил няма сведения в коя година поема управлението, но единственото което се знае от Траяновата колона в Рим е, че управлява по времето на Император Траян. В 101 г., след като покорява Балканите с голяма римска армия, Траян построява мост над река Дунав с цел да овладее контрола на Северния търговски път на сарматите/българи и Южния търговски път на Парфия. Логичиски Кавил е претърпял неуспех, защото в чест на своите победи император Траян издига скулпторен паметник в Рим наречен Траяновата колона. В тези особенно ценни детайли от скулпторен релеф са изписани именно сраженията между двете армии.

Кан Кубар решава да не воюва и започва да води политика по интереси с император Траян и последвалите го императори Адриян и Антоний Пий. Това обаче създава противоречие в ръководството на старите българи и довежда до разцепление на държавата.“

Очаквайте продължение следващата неделя с други исторически факти по темата, представени от д-р Румен Петков.

Българската история с Румен Петков: Въстанието на Травъл – забравената битка за Тракия