Българската история с Румен Петков: Въстанието на Никулица Делфина

Историята на Никулица Делфина – как амбицията и интригата саботират българската съпротива срещу Византия

0
121
Манастири Метеора
Манастири Метеора. Снимка: Румен Петков

През 1066 г. в Северна Тесалия избухва въстание срещу византийското господство, водено от влиятелния градоначалник Никулица Делфина. Дългогодишното напрежение между българите и византийските власти ескалира, когато император Константин X Дука повишава данъците, налагайки тежки финансови тежести върху местното население.

Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков разкрива интересни събития от този период.

В книгата може да се запознаете как възмутените българи, власи и гърци се обединяват, но вместо да ги поведе към промяна, Делфина избира да запази лоялността си към византийския император. Чрез поредица от интриги и манипулации, той подкопава бунта и саботира целите му, оставяйки въстаниците разочаровани и разпръснати.

Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:

„През юни 1066 г. император Константин X Дука издава указ за повишаване на данъците. Българите от Тесалия излизат в центъра на гр. Ла-риса, за да изразят своето недоволство. Към протестите се присъединяват власите и гърците от областта. След като виждат, че исканията им няма да бъдат чути в столицата, организаторите на протеста се събират в къщата на Боривой, наричан Влаха, и вземат решение да вдигнат антивизантийско въстание. За главатар е избран протоспатария Никулица Делфина Ларисейски, защото е градоначалник на Лариса, влиятелен земевладелец, потомък на останалия верен на цар Самуил благородник Никулица, и има собствен военен отряд.

Въстанието бързо се разраства, но Никулица Ларисейски избира да запази статута си на византийски аристократ като предаде бунтовниците.

За целта отива в Константинопол и уведомява Василевса. Тогава се случва нещо странно, в една от вечерите, се явява опашата звезда. От хиляди години това явление всява страх у хората, тогавашните схващания са, че ги вещае гибел. Страхът отнема цялото внимание на суеверния Константин ІХ и той отказва да поема всякакви ангажименти. Делфина престоява цял месец в столицата, но от опасение, че имотите му могат да пострадат от бъдещите размирици и също така уплашен от Халеева комета, той се завръща без аудиенция.

Новият му план е сам да реши проблема в полза на византийския си господар като поеме функциите си на ръководител на бунта, за да може по-лесно да го потуши. Първоначално решава да всее раздор между бунтовниците – на власите им вменява, че „стадата и домовете им са в планините, където преобладава българско население“ /Смолика, Вич, Грамуща, Баба, Мъглен, Горуша, Червена гора, Камбуница, Снежник и пр./ и че след въстанието българите ще ги управляват, а на българите излиза с доводите, че „…се опълчват срещу Бога и срещу императора…„ и освен това един такъв бунт по средата на лятото, няма да даде възможност да се прибере реколтата. Въпреки всичко, коварният му план не разколебава народа, бунтовниците настояват за военни действия, дори с цената да се замени водачът на въстанието.

За негов заместник е предложен Славота Кармалак. Тогава Делфина разделя въстаническата войска на две части. По-малката отпраща към солунския залив, където тя веднага превзема крепостта Китрос. Другата, под негово командване, се отправя на север да завземе Сервия. Като наближава града, въстаническата армия е посрещната от управителя на крепостта заедно с помощниците му. Те изразяват готовността си да капитулират, но вместо да приеме условията и да влезе в Сервия, Никулица Делфина влиза в уговорки с тях.

След разговора касторфилаксът се заваря в Сервия и се отмята от капитулацията. Замисълът на Никулица Делфина е да спечели, колкото се може повече време. Той изпраща писмо до императора, че е готов да предаде хората си и го приканва веднага да изпрати армия към Сервия.

Бунтовниците вземат нещата в свои ръце и обсаждат града. В продължение на три дни, без да се стига до сражение, гарнизонът капитулира.

През това време Никулица Делфина получава отговор от Константин Х. В писмото си императорът разкрива коварен план. Първоначално трябва да бъде обявено, че опрощава данъците за да откаже въстаниците и те да се разотидат. В следващите редове описва, че към Сервия изпраща катепана на темата България-Андроник Филоколес с войски. Пристигането му под Сервия обаче не променя ситуацията, защото въстаниците не са се разотиват съгласно очакванията и на практика превъзхождат по численост имперската войска. Катепанът не се решава да влезе в битка с въстаниците, за да не бъде разгромен.

Тогава Никулица Делфина събира бунтовниците, показва императорското писмо и обявява въстанието за успешно, постигнало целите си. Някои от бунтовниците обаче не са съгласни и искат да продължат въстанието. Тогава Никулица, спечелвайки с демагогия повечето хора на своя страна, заповядва недоволните да бъдат арестувани и затворени, а главният му опонент Славота Кармалак да бъде обезглавен. След това бунтовническата армия е разпусната, а Никулица Делфина предава града на катепана на тема България и отпътува за Цариград.“

Очаквайте следващата неделя още исторически факти, свързани с българската история, представени от д-р Румен Петков.

Българската история с Румен Петков: Първи искри на съпротива – България срещу Византия

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments