През втората половина на XII век българският народ е подложен на тежки изпитания – засилено данъчно облагане, нашествия на чужди племена и липса на национална независимост. Сред това напрежение двама смели боляри от Търново, братята Петър и Асен, се превръщат в лидери на съпротивата срещу византийската власт.
Тези исторически факти се разглеждат от историка д-р инж. Румен Петков. Писателят разкрива интересни събития от този период.
Освещаването на църквата „Св. Димитър“ в Търново през 1185 г. се превръща в повратен момент, който вдъхновява българите да се вдигнат на въстание. Това е историята за възраждането на българската държавност и началото на Второто Българско царство.
Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:
„През втората половина на XII в. положението на българското население се влошава изключително много, както от облагането с нов допълнителен данък, така и от системните нашествия на грабителски настроени племена минаващи през Дунава.
След загубата на Византия в битката при Мириокефалон на 17 септември 1176 г. от селджуските турци сред българското население се създава обстановка на вътрешно-политически процеси за освобождение. Братята търновски боляри – Петър и Асен, решават да превърнат народното недоволство в открито въстание. Според Никита Хониат в началото на въстанието стоят три ключови събития.
Първото касаело желанието на братята Петър и Асен, като видни български боляри, да бъдат зачислени в прониатските списъци на империята и да получат поземлено имение в подножието на Стара планина. С тази цел през есента на 1185 г. те се явяват лично пред императора Исак II Ангел в Кипсела точно, когато се подготвя да се отправи на поход срещу норманите след превземането на Солун. Отказът да бъдат удовлетворени техните искания предизвикал остро негодувание у по-малкия брат Асен, който си позволява да заплашва императора с бунт. Това поведение на младия болярин е наказано с плесница.
Второто важно събитие е налагането на допълнителни данъци върху добитъка на населението по повод сватбата на императора с унгарската принцеса Маргарет. Това на първо време довежда до силно и масово недоволство сред населението в Мизия. Двамата братя решават да използват ситуацията и да превърнат заплахата си в реалност. Оказва се, че оскърбленията, материалната тегоба и наличието на двама блестящи водачи в лицето на Асеневци, не са достатъчни за бунт. На първо време, за да подсигурят каузата си, те сключват стратегически съюз за борба срещу Източно римската империя /Византия/ с великия жупан на Сърбия – Стефан Неманя.
На българите е трябвало да бъде внушено, че ще получат „божествена“ гаранция за делото си. Те вярвали, че Господ трябва да им покаже, че са избрани и достойни за свободата си, че не само могат, а и трябва да вдигнат оръжие срещу византийския василевс. И знакът не закъснял. На 26-ти октомври 1185 г. – Димитровден, Асеневци, заедно с поддръжниците си се събират в Търново, за да осветят новопостроената църква „Св. Димитър“. Междувременно, чудотворна икона на светеца се появява в града. Предварително подготвена група започва да твърди, че тя е напуснала превзетия от норманите Солун и намерила своя дом в новия храм на българите.
Религиозното съзнание на средновековния българин изтълкувало това като отказ на Св. Димитър да защитава ромеите и е свещена гаранция, че светецът ще покровителства българите в тяхното дело за свобода. Събралите се в църквата започват да викат и да призовават за отхвърляне на ромейската власт и за възстановяване на славата на старите царе.
В тази обстановка на патриотичен възторг по-старият брат – Тодор /наречен Петър/, слага на главата си златна диадема, намята червена хламида и обува пурпурно червени ботуши, които само византийският василевс е можел да носи. Облечен като цар, Петър държи реч, в която публично се обявява срещу византийската власт и обявява въстание с цел да се възстанови българската държавност след 170-годишно Византийско владичество. Никита Хониат пише:
„С такива /божествени/ предсказания целият народ беше спечелен за делото и всички вдигнаха меч. И понеже техният бунт беше от самото начало успешен, още повече българите повярваха, че Господ е одобрил свободата им.“
Първоначално въстанието се насочва към Преслав с цел градът да бъде обявен за столица, но българските войски не успяват да го превземат и се връщат в Търновград. Ромейският пълководец Алексий Врана събира армия и опитва да потуши въстанието в зародиш, но губи първите битки.
Начело на втора армия застава кесарят Йоан Кантакузин, който се отправя към Хемус /Стара планина/, но е разбит в едно нощно нападение от Асеневци. Българите избиват по-голяма част от ромейската армия, а пълководецът ѝ успява да се спаси с бягство, като изоставя целия обоз. Алексий Врана сформира и трета армия, но тя се обръща срещу императора и тръгва към Константинопол вместо към Търново.
През лятото на 1186 г. самият император Исаак II Ангел с многобройна войска преминава през крепостта Берое и се отправя на север към Сердика, откъдето смята да премине Хемус и да нападне Търново. Това принуждава Асеневци да отстъпят. Чувствайки се застрашен, боляринът Добромир Хриз тръгва към областта Македония, за да включи в борбата и местното българско население. След този успех василевсът се оттегля в Константинопол, но Асен преминава Дунава, за да води преговори с куманите, и след като успява да ги привлече за съюзници, въстанието избухва с нова сила.
Последва нов византийски поход през 1186 г., който стига до София, но поради студената зима василевсът оттегля войските си. Изчаквайки пролетта на 1187 г., армията предвождана от Исаак Ангел се насочва отново към българските земи, но този път обсажда силната крепост Ловеч. След тримесечна безплодна обсада Византия се принуждава да сключи примирие с българите, т.н. Ловешкият мирен договор, с които официално признава възстановяването на Българското царство.“
Очаквайте следващата неделя още исторически факти, свързани с българската история, представени от д-р Румен Петков.
Българската история с Румен Петков: Кубрат – потомък на Атила и основател на Велика България
[…] […]