Средновековна България е белязана от периоди на величие и упадък, а управлението на Константин Тих Асен /1257 – 1277/ е един от примерите за бурните политически събития на епохата.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков разкрива интересни събития от този период.
В книгата може да се запознаете как издигнал се до трона в резултат на династична криза, той се сблъсква с унгарски нашествия, византийска агресия и нарастващо вътрешно недоволство. Бракът му с Ирина Ласкарина и по-късно с Мария Палеологина го обвързва с влиятелни императорски фамилии, но не успява да предотврати политическите трусове в страната. Управлявайки в сянката на амбициозните си съпруги, царят е въвлечен в продължителни конфликти, които изтощават България и я довеждат до социална и икономическа криза. В крайна сметка, съдбата му се решава от селско въстание, водено от Ивайло, което слага край на неговото управление и живот.
Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:
„В българските летописи името му е Кущан Тиган. Прозвището на цар Константин Тих идва от написаните на латински отделни глави в историята на Пахимер. Преди встъпването си на търновския престол Константин Тих е един от най-силните боляри в Югозападна България. По време на династическата криза през 1256 г., той спечелва доверието на болярския съвет в Търново, а през 1257 г. е издигнат да замести на престола неуспешния цар Мицо Асен.
Първата съпруга на Константин Асен е неизвестна по име българка. Като става цар, той се развежда с нея, за да може да се ожени за Ирина Ласкарина Асенина, внучката на Иван Асен ІІ и дъщеря на никейския император Теодор ІІ Ласкарис, за да вземе фамилното име Асен, с което установява династична връзка с Асеневци. Константин е син на скопски благородник и български болярин с името Тихомир, живял в началото на XIII век. Майка му е дъщеря на великия жупан Стефан Неманя. По майчина линия Константин е внук на великия жупан на Велико княжество Сърбия Стефан.
Коронацията дава предпоставки в страната отново да избухне гражданска война, но Константин получава голяма подкрепа и успява да овладее положението. Политическата обстановка в страната налага Константин Тих Асен да се справи с вътрешни и външни противници. През 1259 г. от северозапад нахлуват маджарите ръководени от крал Бела IV. Българският цар предприема контраудар и превзема Северински Банат.
В отговор на това, маджарският магистър Лаврентий отблъсква българите и избесва стотици пленници край Дунава. През 1261 г. новият маджарски крал Стефан V предприема нов поход, превзема Видин и Лом и дори достига до Търново. Константин Тих получава помощ от Киевския княз Яков Светослав и заедно отвоюват земите от унгарците. За услугата е провъзгласен за автономен управник на Видин с ангажимента да поддържа отношения между Унгария и България.
През 1261 г. Михаил VІІІ Палеолог превзема Константинопол, обявява се за император на възстановената Византийска империя и ослепява малолетния никейски император Йоан ІV Ласкарис. Тези му действия не се одобряват от царския двор на Константин и през 1262 г. България обявява война на Византия, Главната причина е българската царица Ирина, която подтиква Константин Тих Асен да отмъсти за нейния брат Йоан ІV.
През 1262 г. българите предприемат поход на югозапад и присъединяват обраста Македония. Първоначално инициативата е в български ръце, войските на Константин превземат и Тракия, достигайки околностите на град Виза /дн. Турция/, без да срещнат съпротива. През пролетта на 1263 г. византийците, предвождани от Михаил Дука Глава Тарханиот, успяват да обърнат баланса на силите и да си възвърнат Тракия.
Цяла Южна България, като се има в предвид, че приморските градове и техните области Месемврия и Анхиало са предадени доброволно от Мицо Асен, изпада под ромейска власт.
Българският владетел се чувства застрашен и решава да търси съюзници. Това през 1264 г. довежда до сформирането на т.нар. „Странна коалиция“, между българския цар Константин Тих Асен и татарския хан Берке, владетел на Златната орда. Те се договарят късно есента на с.г. да предприемат общо настъпление срещу Византия, за да спасят султана на Иконийския султанат – Иззаддин Кайкаус II от ромейски плен.
Войската на Константин Тих Асен се придвижва отделно от татарските отряди. Под ръководството Константин Тих, като минава през Тракия българската войска опустошава цялата област. Царят е принуден да ръководи българите, качен на колесница, тъй като пада от коня и си счупва крака. Византийският император прави опит да спре настъплението, но едва се спасява от безредната атака на татарите.
След като пречупват противника, обединени татарско-българските войски достигат град Енос, намиращ се до устието на р. Марица, където е задържан самият султан.
Обсадата ръководи българският цар. Още първият ден защитниците виждат, че няма да издържат и влизат в споразумение с българския владетел. Султанът е освободен, а в замяна градът е оставен непокътнат.
Въпреки сравнително успешният завършек на войната, „Странната коалиция“ не подобрява българското положение в териториално и политическо отношение. Докато за татарите, походът за освобождаване на селджукския владетел намира сравнително лесно обяснение, чрез въздействието, което братът на Кайкаус и египетският султан оказват върху тях, а към това следва да добавим и перфектната възможност за плячкосване на околните земи.
Конкретните причини за участието на българския цар обаче остават неясни. Какви са мотивите – натиск от самите татари, нестихващото желание за мъст на царица Ирина, която играе водеща роля при избухване на войната с Византия, стремеж по някакъв начин да бъде компенсирана загубата на черноморските градове. Факт е, че тази военна демонстрация не носи никакви преки ползи за България, дори напротив, има отрицателни последици.
През 1268 г. неочаквано умира царица Ирина. Византийският император предлага племенницата си Мария Палеологина Кантакузина за съпруга на овдовелия български владетел, като обещава за зестра Месемврия и Анхиало. Константин Тих Асен приема тържествено ромейката през 1269 г., но Михаил VІІІ Палеолог не дава обещаните градове под предлог, че ще изчака раждането на престолонаследник. През 1272 г. Мария ражда син, но това увъртане на императора продължава и след раждането. Самата царица настоява за война срещу измамния си вуйчо.
България влиза в съюз с краля на Сицилия Карл /Шарл/ I Анжуйски, който подготвя поход срещу Михаил VIII, с цел възстановяване на Латинската империя. Михаил отвръща на удара, омъжвайки незаконната си дъщеря Ефросина за хан Ногай от Златната орда, който през 1274 г. изпълнява поръчението на Михаил VIII и нахлува в България, като византийски съюзник. Сключената от Михаил VIII уния с Рим на Втория Лионски събор допълнително изостря отношенията между България и Византия, тъй като българската царица и майка ѝ са част от византийската аристокрация, противопоставяща се на унията с Римокатолическата църква.
Последните години на своето управление Константин Тих Асен прекарва частично обездвижен. Управляващата върхушка застава плътно зад царицата Мария Кантакузина, която коронясва своя син Михаил III Асен за съцар.
Царицата иззема управлението, като на първо време ръководи свалянето от власт на видинския деспот Яков Светослав. За да възпре аспирациите на Яков към властта, царицата му предлага да го осинови, което според тогавашните разбирания е възможно, въпреки че той е доста по-възрастен от нея. През 1275 г. деспотът пристига в Търново и на тържествена церемония е обявен от патриарх Игнатий за втори неин син и брат на сина й Михаил. Скоро, след като се връща във владенията си, той умира, понеже е отровен от Мария. Според хрониста Георги Пахимер царица Мария била една от най-хитрите и коварни жени по това време, а самият император Михаил VІІІ се страхувал не от Константин Тих, а от жена му.
Поради проточилите се скъпи и неуспешни войни, постоянните монголо-татарски набези на Златната орда, икономическа нестабилност, отслабената власт на Константин Тих Асен, а и несъбраните данъци, довеждат до инфлация, глад и недоволство. В царството назрява гражданска война. Осакатеният български цар все трудно се справя с вътрешната и външна политика. Царицата Мария се разпорежда с властта, като допълнително усложнява положението. През 1277 г. в България избухва голямо селско въстание, ръководено от Ивайло.
Ивайло става предводител на недоволните и окаяни /предимно селски маси/, получавайки власт над значителни части от страната. Константин Тих Асен се решава на мъжествена постъпка. Той излиза със своята малка войска срещу въстаниците, но претърпява разгром и бива посечен от меча на Ивайло в собствената си колесница.“
Очаквайте следващата неделя още исторически факти, свързани с българската история, представени от д-р Румен Петков.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
