Българската историята с Румен Петков: Животът на Иван Асен ІІІ и изгубеното търновско златно съкровище

Иван Асен III и жена му Ирина Палеологина стават основоположници на влиятелен род във Византия

0
162
Животът на Иван Асен ІІІ
Животът на Иван Асен ІІІ. Снимка: Румен Петков

Иван Асен ІІІ е първородният син на цар Мицо Асен и Мария Асенина – дъщеря на Иван Асен II. От 1263 г., когато той е едва 4-годишен семейството му се укрива във Византийската империя и живее там до смъртта на българския цар Константин Тих Асен (1277 г.).

Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков разкрива интересни събития от този период.

В книгата му пише още, че опасявайки се от набиращия сила Ивайло, императорът на Византия Михаил VIII Палеолог решава да изпрати на престола 20-годишния Иван Асен III, който произхожда от Асеновия род и има законни претенции към българския престол. С амбицията да се намеси във вътрешните междуособици в България и да провали плановете на българската царица Мария Кантакузина, Михаил VIII Палеолог омъжва най-голямата си 17-годишна дъщеря Ирина Палеологина за Иван Асен ІІІ. След това изпраща няколко византийски армии да обсадят българската столица, стремейки се да утвърди зет си на престола.

Докато Ивайло се брани в обсадения Дръстър, се пуска слух, че е убит. Търновското болярство се поддава на пропагандата за смъртта на царя и предава града, признавайки Иван Асен III за новия законен владетел. С цел да затвърди позицията си на престола, Иван Асен III предлага ръката на сестра си Кира Мария Асенина на благородника Георги Тертер. Решен се да се сроди с новия български цар, Тертер приема предложението и изпраща законната си първа съпруга Мария Тертер и сина си Теодор Светослав в Константинопол като заложници. Това обаче не постига повсеместно одобрение сред болярското съсловие и в страната започват да се готвят бунтове.

В тази обстановка отписаният Ивайло отново се появява пред крепостните стени на Търновград и разбива византийските защитници на Иван Асен III. Царят и Ирина Палеологина тайно напускат столицата, вземайки със себе си търновското царско златното съкровище, включително и орнаменти на победени в сражение византийски императори. Дезертират до Несебър, а от двамата отплават за Константинопол с кораб, където разяреният Михаил VIII първоначално отказва да ги приеме заради страхливата им постъпка.

През 1280 – 1281 г. Иван Асен III е командирован до Златната орда, стремейки се да спечели на своя страна армиите на хан Ногай, където по-същото време пребивава и неговият съперник Ивайло. По време на визитата си за малко не загубва живота си, когато на един пир пияният Ногай заповядва двамата бивши царе да бъдат екзекутирани. Ивайло е убит, а Иван Асен успява да избегне смъртта поради застъпничеството на жената на татарина – Ефросина Палеологина, незаконна дъщеря на византийския василевс Михаил VIII Палеолог.

Въпреки неуспеха си при татарите, Иван Асен продължава да носи царската си титла още няколко години – до сключването на споразумение между цар Георги I Тертер и новия василевс Андроник II. Според клаузите българският цар изпраща обратно във Византия втората си съпруга, сестрата на Иван Асен – Мария, срещу връщането на своята първа жена и сина си Теодор Светослав. Също така, по силата на това споразумение Иван Асен губи царската си титла и става византийски деспот до смъртта си през 1303 г.

Бившият цар умира в имението си на р. Скамандър в Мала Азия, близо до руините на древната Троя, дадено като апанаж на баща му Мицо Асен, далеч от България и далеч от уважението на българите. По този начин търновското златно съкровище, което се е съхранявало в родовото имение попада в ръцете на наемника Роже дьо Флор, който се жени за дъщерята на Иван Асен III – Мария Асенина, след което следите му са изгубени.

Иван Асен III и Ирина Палеологина стават основоположници на влиятелен род във Византия, чиито членове заемат различни дворцови и провинциални постове до самия край на империята към средата на ХV век. Една от потомките на Иван Асен III, неговата внучка Ирина Асенина (дъщеря на сина му Андроник Асен), се омъжва за бъдещия византийски император Йоан VI Кантакузин и по линия на дъщеря си Елена (омъжена за император Йоан V Палеолог) свързва българския род с редица византийски василевси.

Очаквайте следващата неделя още исторически факти, свързани с българската история, представени от д-р Румен Петков.

За още новини вижте ТУК

Присъединете се към нашия Телеграм

Абониране
Известие от
guest
2000


0 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments