Български художници: Изкуственият интелект унищожава изкуството и краде от милиони творби

Идва ли краят на изкуството такова, каквото го познаваме? Този въпрос си задават много хора в последно време, след като революцията в изкуствения интелект /ИИ/ вече му позволява да създава красиви произведения, които са неразличими от тези, създадени от човешка ръка и ум. Тази практика навлиза масово в различни сфери, които съвсем доскоро изглеждаха като запазена територия за хората на изкуството.

Напредъкът в технологията вече позволява на различни софтуери да творят за секунди литературни, музикални, визуални и друг тип произведения, което от своя страна създава куп морално-етични казуси и спорове по темата доколко това е редно. И докато голяма част от потребителите се радват на бързия и често безплатен достъп до такъв тип изкуство, то хората, които го създават, се чувстват ощетени и пренебрегнати.

Може би най-притеснени са художниците, тъй като това от една страна може на практика да обезсмисли професията им, а от друга – изкуственият интелект директно краде от техни творби и копира стиловете им, които те са изграждали в продължение на години. Според тях авторското им право е незачетено и настояват да бъдат въведени регулации в тази технология. 

Искра.бг потърси мнението на петима български млади художници, които споделиха своето мнение по темата и дадоха конкретни примери защо според тях тази практика е вредна в този си вид.

Мира Мирославова е визуален артист и илюстратор с над пет години професионален опит в илюстрирането на книги. От 2020 година тя е част от екипа на нюйоркската „CAT Agency“, която е с основен фокус върху работата с издателства.

„Има изключително много проблемни теми около развитието на ИИ изкуството. От това, че ползването на тази техника означава обезсмислянето на художниците като професия и загуба на работни места, до проблемите с авторското право и до колко захранването на тези генератори е легално. 
Тези проблеми са реални и по този въпрос е казано вече доста, което доказва сериозността им.


Аз бих искала да засегна една друга тема, която се плъзга под всичко и замъглява представата на крайния потребител за това каква е действителната разлика между човека като артист и ИИ генерираното изкуство, както и защо това е вид дехуманизация. 

Често сред колеги и наблюдатели, се повдига въпросът-оправдание:
“Как, когато един художник копира от друг и гледа от друг (плагиатства), това е различно от ИИ изкуството?” 


Има няколко съществени разлики между вдъхновението и копирането от човек и ИИ. 
Като за начало, ИИ буквално взима елементи от морето от творби и ги слага в своята. Което значи, че правилно координиран ИИ би могъл с лекота да направи картинки, неразличими от работата на реален човек.
 Такива са например копията на художника Франк Фразета, които са изкуствено генерирани. 

За да може реален художник да създаде такава реплика, той трябва да премине през доста сериозно натрупване на знания и умения. 
В процеса на натрупване на тези знания, повечето художници стигат до заключението, че те не искат да приличат на никой друг, освен на себе си. Защото знаят колко усилие е коствало, за да стигнат до този момент технически – изучаване на анатомия, светлина, перспектива и пр. 


Малцина са тези, които избират да поемат по пътя на плагиатството като кариера, а те почти никога не биват поощрявани и още по-рядко наемани. 
В случая с ИИ, плагиатството става всеобщо достъпно, морално прието и оправдано, защото слагаме изречения като: „И художниците копират“, „
Художниците се учат“ и „Художниците израстват“. Някои от тях си помагат с изучаване на чужда работа в началото на кариерите си. Но един човек, който не е минал през емоционалното изграждане да вкараш усилие в труда си – не би могъл да види моралния проблем с продължаване на такъв тип развитие. И не би могъл да израсне като творец.

ИИ не е способно да еволюира над плагиатството. 
И това е другият момент. Изкуството, създадено от човек, държи в себе си несъвършенствата и съответно характер в артиста. Тези неща стават подпис, превръщат се в стила му. Който е изцяло създаден именно от психологията на човека зад творбата, както и почеркът, с който пишем. 
Нещо, което може човек да спори, че би могло да се получи и чрез генериране на promt-ове, но, не. Промтовете филтрират през вече създадени емоции.

Те реално филтрират през чужди светове. Дори и да прекараш часове наред в генериране, те няма да съдържат несъвършенствата ти, което правят работата характерна, те ще съдържат съвкупността от несъвършенствата на другите. В есенцията си те по никакъв начин, никога не могат да бъдат нов стил и почерк. Което за мен изразява липсата на реална човечност в творбата. 


Много хора сравняват прехода от аналогова към дигитална фотография с ИИ. За мен двете неща нямат нищо общо. В ръцете на фотографа все още седи неговата психология, пред него все още има реален човек. Той все още разчита на своите знания, за да генерира картинка – без значение колко достъпно става. В ИИ изкуството това лисва. Генерирането на промт-ове може да се случи и от всеки друг, който няма да е положил усилията да научи реално изкуството. 
Надявам се обаче, че макар че все повече клиентите търсят ИИ алтернативи и това е реален съществуващ проблем, да има достатъчно млади художници, които ще видят красотата в процеса и необходимостта от несъвършенства. И запазят човешкото в изкуството.“

Тодор Христов се занимава се с концепт арт и илюстрация професионално от около 10 години. По настоящем той работи като Senior concept artist в Creative Assembly Sofia.

Когато става въпрос за ИИ генерирано „изкуство“, основния проблем е игнорирането на авторското право под което попадат милиони изображения ползвани за обучението на ИИ технологията. И съответно – използването на генерирани от тази база данни ИИ изображения, комерсиално с цел печалба. По този начин се ощетяват стотици хиляди художници и фотографи, чиито произведения са използвани без тяхно позволение. И не става въпрос че се ползват безплатно, а че резултатът е обезценяване на труда на творците, намаляване на интереса към творчеството от страна на нормалните хора.

Понеже са залети от ИИ генерирани изображения, които са без никаква стойност. И тук идва и другия проблем, това че тези изображения се генерират без никакво усилие води до много привлекателната опция за компании и други създатели на различен вид продукти и проекти да се възползват от ИИ, като начин да спестят средства без да имат в предвид етичните проблеми и притеснения около авторското право. По този начин, редица дисциплини и работни позиции са застрашени и много хора работещи в развлекателната индустрия са директно ощетени – губейки работата си. Особено когато става въпрос за младши артисти – илюстратори които тепърва започват кариерата си.

Лично съм свидетел как млади артисти тепърва учащи се, са обезкуражени или изкушени от ИИ генераторите. Което директно спира тяхното развитие. Защото създавайки ИИ изображение те прескачат всички основни познания относно как това изображение е създадено. Анатомия, светлина, цвят, композиция, перспектива, стил, материалност и т.н. Без тези основи те няма да могат да използват тези изображения като дизайнери на продукции на филми, игри, комикси и т.н. Затова съветвам да не се отказват от традиционните техники и усъвършенстването на тези основни умения. По този начин те ще могат да използват ИИ като инструмент, а не като заместител на тяхната работа.

В нашата работа като концептуални дизайнери, много рядко се стига до рисуването на красиви картинки. Ние преди всичко решаваме проблеми, често чрез бързи чернобели скици. ИИ генерирано изображение може да ни даде бърза идея, която да разработим, променим, направим допълнителни варианти, подготвим за продукция в 3D или дори на живо. Но за тази цел човекът който стой зад компютъра трябва да е артист. Аз лично се надявам на някакъв вид регулация и забрана на генераторите да ползват свободно тази база с данни от изображения. Технологията е много интересна и със сигурност ще бъде част от бъдещето ни. Бих използвал ИИ, но само ако го захранвам със собствени или закупени изображения.

Магдалина Дианова е фрийленс керъктър дизайнер. Работила е за студиа като „Dreamworks TV“, „Spin Master“ и „3Dtotal“, както и по краткия филм „Goodbye Mr. Octopus“, който е бил на „Venice Film Festival“.

На първо място този вид изкуство е неетично, защото ИИ се тренира върху бази данни със стотици хиляди рисунки, снимки и изображения, много от които са защитени с авторско право. ИИ копира стиловете на художници и директно взима елементи от техните творби, за да изкара нещо “оригинално”. Има доста примери за ИИ произведения, в които се виждат цели парчета от подписи на реални художници. Проблемът идва от това, че никой от тези артисти не е давал съгласието си изкуството му да бъде използвано по подобен начин. Ако махнем нашите творби от базите данни, ИИ не може да генерира нищо.

Друг потенциален проблем на ИИ е, че може да се използва за вършене на по-лесни и машинални задачи и така да замени доста хора. Това необезателно е нещо лошо, но ако не се адаптираме правилно към ситуацията, би могло да лиши много начинаещи артисти от работа. Често те разчитат точно на такъв тип по-машинална и “досадна” работа, за да направят първите крачки в индустрията и да натрупат ценен опит. Но когато елиминираме първите няколко стъпала от стълбицата и остане само тежката креативна работа, която изисква по-високо ниво, това може да секне развитието на младите артисти или дори да ги откаже от изкуството като цяло.

ИИ е един изцяло нов инструмент, за който все още няма особено много регулации и правила, но когато това се промени, смятам, че би могъл да ни бъде и полезен. Може да ни подтикне към това да развием изуството си в нови посоки. Да придаваме повече дълбочина и емоционалност на работата си, повече елементи на разказване на истории и изграждане на светове. Повече човечност. Ако премахне някои досадни задачи от ежедневието ни, ИИ може да ни позволи да експериментираме и да разкрием нови хоризонти.

Мисля, че не бива да се страхуваме от новото и различното, защото само така се случва прогресът. Но за момента ИИ има нужда от изключително много доизпипване преди да може да се ползва етично и да не вреди.

Аз не се притеснявам, че ИИ ще ме замени като артист, защото в ИИ изображенията липсва човешкият елемент, който е основна част от изкуството като цяло. ИИ може да създава визуално красиви картинки, но изкуството е много отвъд това.

Като художник аз рисувам, защото съм почувствала нещо и искам да го изразя. Изкуството ми е пряко отражение на моя вътрешен свят, а стилът ми е изграден с годините въз основа на това как възприемам всичко около себе си, какво харесвам, какво искам да бъда. При ИИ изкуството тази многопластовост липсва. То е сведено само и единствено до написването на няколко ключови думи и натискането на един бутон, което го лишава от всякаква душевност и идентичност. За мен то е обратното на това, което наричаме изкуство.

Истината е, че с появата на интернета и вечното седене на телефоните, където сме постоянно залети от информация и вниманието ни прескача през десетки теми в минута, все повече губим способността да се фокусираме над едно нещо за по-дълго време. Да бъдем търпеливи и да работим консистентно, за да постигнем резултат.

Днес, повече от всякога, изпитваме неконтролируемата нужда от мигновено задоволство нон-стоп и за съжаление това се прехвърля и в изкуството.

Вместо да положат усилията да се научат да рисуват, за да могат да изразят идеите си, някои хора избират да пишат ключови думи в ИИ генератор, защото е по-лесно и бързо. Според мен това е пагубно и произвежда „артисти“, които са лишени от всякакво креативно мислене. Изкуството не е бързо хранене и не бива да бъде нито консумирано, нито създавано по подобен начин.

Александър Наничков е художник, който работи по различни фрийленс проекти. През 2000 година завършва Националната художествена академия, а от близо 12 години се занимава професионално с изкуство. 

Важно е да се уточни, че сегашните програми за генериране на образи са създадени с помощ на над пет билиона снимкова информация, която включва лични изображения на хора, материали с авторски права, илюстрации, фотографии, картини със авторски права, снимки на деца и домашни любимци, порнография, медицински материали и т.н.

Тези програми са маркетингово планирани и продавани под лъжливата презумпция за изкуствен интелект, търсене на универсален такъв или сътворяване на утопия. Същите представляват чиста проба “machine learning” (машинно обучение) с данни взети без съгласие от всеки.

Създадени са с една единствена цел – експлоатиране на човешкия труд и талант за изкарване на бързи пари, било то с абониране или инвеститори в “разрушителни” технологии. Генерирането на фалшиви новини, снимки и видеа е друга ниша, в която тези технологии могат да нанесат голяма вреда.

Събирането на информация е предварително скрито зад офшорни неправителствени организации с некомерсиална цел, работили и събирали информация през последните седем години.

Аз лично намирам това за крайно неприемливо. Нужни са регулации, компенсации и изтриване на всички дата сетове тренирани на откраднати данни. Както и съд за създателите и облагодетелстваните от това.

Александра Колева, студент в „Националната художествена академия“ в Бургас със специалност „Книга, илюстрация, печатна графика“:

„Като човек, който цял живот си е мечтал и си е представял да се занимава с изкуство, не мога да излъжа, че изкуствения интелект не ме е притеснил до известна степен.

Винаги съм си мислила, че изкуството е една от сферите, които не могат да бъдат превзети от технологиите. Въпреки множеството позитиви, които ни носи ИИ, мисля, че ще доведе до това, още по-малко хора да инвестират в изкуство и да търсят хора, специализиращи в определени сфери, защото би им било много по-лесно и изгодно. Това лично ме накара няколко пъти да си задавам въпроса “Добре, защо го уча това, щом съвсем скоро всичко може да се замени от изкуствения интелект?”.

Въпреки това вярвам, че винаги ще има ценители, които ще предпочетат човешкия труд и ще заложат на него. Според мен в една картина много бързо може да се отгатне кога са вкарани емоции и кога код, а ние хората се движим именно от емоциите, за това вярвам, че има смисъл, както аз, така и другите вече затвърдени артисти, да продължават да изразяват себе си в творбите си, защото това винаги ще значи много повече.“