Всички хора се страхуват от старостта, но възможно ли е да запазим младостта си по-дълго време? Разгадани ли са загадките на стареенето? Можем ли да си осигурим една продължителна младост на духа и тялото?
Това са все въпроси, които станаха много актуални през последните години. Все повече хора прибягват до пластичните интервенции в стремежа си да изглеждат добре външно. Но учените разглеждат тялото на човек отвътре, помагайки му да се запази младо отвътре навън.
По темата разговаряхме с проф. Радостина Александрова от Института за експериментална морфология, патология и антропология при Българската академия на науките /БАН/. Тя сподели пред Искра.бг, че работят с нейния екип точно в тази насока. По думите й всички хора искат да запазят за по-дълго време своята младост и функционална активност.
„Много са проектите, които предстоят. Сега хората ме свързват основно с COVID-19 и с вирусите, но с моите млади колеги, работим по различни проекти. Едната част е в експерименталната онкология, точно за създаването на модерни проучвания в областта на раковите заболявания, изписване на нови агенти с антитуморна насоченост. Другото нещо, при което имаме дипломна работа и дисертация, е тъканното инженерство и по-специално за костното тъканно моделиране“, разясни проф. Александрова. Тя обясни:
„Това са нови материали, които помагат за възстановяват на сериозни костни увреждания. Костта е една уникална тъкан, когато настъпи някаква травма и т.н., може да останат белези или сериозни следи, но тя има бързи възстановителни възможности. Обикновено след някаква фрактура, възстановяването е толкова добро, че не се различава от преди, но за съжаление не винаги това е така, защото понякога костната загуба е много голяма. Точна тогава, трябва да се намесят определени материали. Идеята е да се използват такива материали, които да стимулират собствените стволови клетки на човек, за да може да се изгради нова костна тъкан.“
По думите на професора точно в тези области са техните проучвания до този момента. Ученият сподели, че разглеждат отблизо и предизвикателствата с редките заболявания, автоимунните болести, лекарствената устойчивост, диабета, скритата пандемия и отделно осъществяват проекти в областта на вирусологията.
„Другото важно нещо, с което се занимаваме, е популяризирането на науката и предизвикателствата в областта на медицината. Нужно е хората да са информирани и обучени. Наш дълг е да предоставяме информация, а журналистите служите като мост между нас – учените и хората. Това е въпрос на национална сигурност“, категорична е проф. Александрова. Тя разясни:
„Светът беше затворен по време на COVID-19, видяхме колко сме уязвими пред природата. Защо се казва, че живеем във време на пандемии и има ли основание да вярваме в конспиративни теории, когато около нас има хиляди вируси? Точно това е целта на учените, да отидат при тези вируси и да ги изучим, преди те да ни намерят, за да може науката да бъде подготвена за тях.“
„СЗО иска да направи списък на тези патогенни, които биха могли да предизвикат епидемии и пандемии. Да се подготвим евентуално с някаква лечебна стратегия, с ваксина и т.н., за да не допускаме да стане като при COVID-19. Светът тогава не беше подготвен“, обясни вирусологът. Тя е категорична:
„Идеята е да сме взаимополезни, защото когато човек е добре информиран, място за паника и страх няма.“
Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакология, тъканното инженерство /костното тъканно моделиране/ и патобиохимията. Средното си образование е получила в 29 ЕСПУ в София, в паралелка с усилено изучаване на английски език – завършва го през 1984 г. с пълно отличие и златен медал. През 1991 година е завършила с отличие специалността „Биохимия и микробиология“ в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация по „Вирусология“. Семестриално е завършила специалността журналист-кореспондент към Факултета за обществени професии в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор е по „Вирусология“ и е професор по „Морфология“.
Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките /ИЕМПАМ-БАН/. Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Има повече от 180 публикации в български и международни научни списания и сборници от конференции, 5 глави в книги, над 60 научнопопулярни статии и повече от 650 участия в научни форуми. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество. Хоноруван преподавател е в Биологическия факултет и в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, като е преподавала/преподава вирусология, имунология, генетика, патобиохимия, биология на човека; води курсове за докторанти към Центъра за обучение на БАН.
Била е поканен лектор на международни училища и конференции в България, Румъния, Словения, Чехия, Беларус, Нидерландия и Малайзия, представила е цикъл от лекции за докторанти в Унгария, Чехия и Турция. От 2005 г. е член на ръководството на Дружеството по имунология при СУБ. Ръководител е на 8 научноизследователски проекта, финансирани от Фонд „Научни изследвания“ към МОН, както и на повече от 10 договора за двустранно сътрудничество между БАН и сродни организации в Румъния, Беларус, Литва, Испания, Гърция и Египет.
Представител е на България в 6 акции на Европейската програма за научно-техническо сътрудничество /COST/. Организирала е провеждането на повече от 30 училища, семинари и работни срещи, включително международни или с международно участие. Ръководител е на над 100 докторанти, дипломанти, постдокторанти и специализанти от страната и чужбина.
