В продължение на повече от 40 дни бездомно куче бди до гроба на мъж в мъглижкото село Дъбово. Историята наподобява много на тази на Хачико и от няколко дни обикаля социалната мрежа. Вдовицата на починалия коментира пред „bTV“, че не са стопаните на кучето. Те имат друг домашен любимец – Снежко, който стои вързан в двора.
Все пак българският Хачико и мъжът са имали връзка – починалият го е хранил. Във Facebook вече се търси дом за кучето.
Същевременно Натали Бонкина и Татяна Байчева от „За бездомните“ споделиха в социалната мрежа:
„Пишем този пост във връзка с много изписалите се тези дни истории и съчинения, писани статии във вестници, телевизии и т. н. и всички те на базата на явно недостоверни източници. Големи неща се изписаха, големи трагедии се съчиниха, скандали, клевети и всичко останало по реда си.
Е, от всички толкова загрижени и филосостващи във Фейсбук, никой не си направи труда да отиде на място и да разбере каква е истината. За това пък ние го направихме. Нека ви разкажа какво се случи днес. Намерихме кученцето на гробищата, не легнало от мъка на гроба на уж покойния си стопанин, обикаляше си животинката.
Опитахме се да се доближи до него, но кученцето е изключително стресирано, като всяко бездомниче. Бяга щом вдигнех ръка, за да му подхвърля бисквитка, което ме навежда на мисълта, че е малтретирано. Както виждате от снимките (доколкото се вижда), повечето гробове са циментирани, покрити с чакъл, цветя, ограда и т. н., което пък ни навежда на мисълта, че хайванчето просто си е избрало най-слънчевото място (гроб), на който да се подвизава, самият гроб дори се е вдлъбнал и му е станало като легълце.
Така, оставихме му храна и решихме да поговорим с някой, който може да ни разкаже каква е историята му. Тъй като гобищният парк в село Дъбово се намира непосредствено до ромската махала, решихме да разчитаме хората там. Говорихме с трима различни човека, които единодушно твърдят, че това кученце е бездомно и че живее на гробищата, тъй като в махалата има много кучета, които го гонят оттам. В това село, както и във всяко едно друго населено място в България, всички знаем как гледа масата от хора на бездомните животинки. Те са гонени, бити, ритани, тровени, блъскани, влачени, запалвани и какво ли още не. Явно тази нещастна душичка не е успяла да се впише в интериора на село Дъбово, и прогонено от всякъде е успяло да намери своето спокойствие при мъртвите, там от където не могат да го изгонят…
И така, решихме да разговаряме отново и с леля Руска, на която оставихме чувалчето с гранулки, за да го храни (за което вчера бяха готови ни изядат живи разни спасителки, че сме събирали дарения), за да сме по-сигурни в информацията. Жената потвърди казаното от хората, с които разговаряхме преди това. Публикувала съм и снимка на касовите бележки от разходите за бензин и винетка, които ни бяха необходими да отидем до там, защото бяхме обвинени и че събираме дарения, за куче което няма нужда.
И така мили хора, не е красиво и човешко да търсим известност и слава, и да си правим пиар на гърба на животинче, на база измислена история от някой си и от там нататък всеки си я разкраси пък както му дойде. Кученцето не може да каже кое е вярно и кое не и за това хората решиха да злоупотребят с това, но ние пък решихме да научим истината и да я кажем, а не да мълчим и да сме съучастници.
И така, по същество: кученцето е прекрасно и съм сигурна, че с малко повече внимание и доверие от негова страна, можем да изградим една здрава връзка до момента, в който ще ни се довери, за да можем да го хванем и заведем в новият му дом, тъй като сме му намерили и такъв.“
