Българският пациент ще може да купува нови лекарства след поне 1-2 години. Пътят на новите лекарства се удължи в резултат на въвеждането на нови правила с Наредба 10, която всъщност материализира изменения в Закона за лекарствата от края на миналата година. Това заяви пред БНР д-р Стойчо Кацаров – председател на УС на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
„Това е изменение в правилата за сключване на безплатни или частично платени лекарства в листата на НЗОК. Има нови правила, които много затрудняват достъпа на пациента, особено за нови лекарства. Според мен няма да влязат нови лекарства на пазара“, обясни Кацаров.
Според него производителят освен, че рискува да не му бъде заплатен новият лекарствен продукт, но и рискува продуктът да бъде компрометиран. Причината е, че някакви хора – неизвестно по какви правила и методика, може да кажат, че той е лош и не лекува, добави д-р Кацаров.
Други правила от наредбата водят до това, че колкото по-добро е лекарство и колкото повече то се продава, толкова по-големи ще са загубите за производителя.
Той обясни защо се прави тази наредба: „Бюджетът на НЗОК при нас е превърнат в някакъв фетиш. Това е единственото и задължително условие, което ръководи действията на Здравната каса – да се спази бюджета. Затова се въвеждат всички тези норми и правила“. Д-р Стойчо Кацаров попита обаче какво са правили представителите на работодателите и синдикатите в Надзорния съвет на Здравната каса, когато са приемани тези правила.
Прехвърлянето на Фонда за лечение на деца в НЗОК е правилна стъпка, смята д-р Кацаров. Според него не е необходима друга администрация, защото Здравната каса може да извършва и тази работа.
„Имахме 3 органа – НЗОК, Комисията за лечение в чужбина към Министерството на здравеопазването и Фондът за лечение на деца, които извършваха общо взето едно и също нещо. Сега всички тези функции са концентрирани в Здравната каса. Тя има необходимия капацитет – експерти и пари, за да ги осигурява. Друг е въпросът дали самата Здравна каса работи добре и дали отговорите й на исканията за лечение в чужбина са адекватни“.
Според него се преекспонира значението на новата мегаагенция „Медицински надзор“:
„Тя почти няма значение по отношение на здравната система. Създаването й няма да промени отношенията между лекарите и пациентите в болницата, извън болницата, в Спешна помощ – това не влияе на здравната система, а е въпрос на организация на самата администрация. Единственият ефект, който виждам по отношение на здравната система, е негативен и той е свързан с това, че покрай създаването на тази агенция се затруднява много разкриването на нови лечебни заведения и нови дейности в съществуващи такива, което не е благоприятно за пациентите и здравната система“.
Обвиненията в корупция вероятно ще съпътстват и новата агенция, смята д-р Кацаров и добави: „Предполагам, че такива ще бъдат реалностите, както са били и преди това. Съществуващата агенция „Медицински одит“ не е тайна, че не си вършеше добре работата. Няма никакви основания да се смята, че и новата малко по-голяма агенция ще върши кой знае колко по-добре тази работа. Концепцията ни за контрол според мен не е правилна“.