Обединените арабски емирства (ОАЕ) са си изградили икономическа и политическа система, разчитаща на статута си на безопасно пристанище в нестабилен регион. Блестящият просперитет и безопасност на известни градове като Дубай и Абу Даби примамват хора от цял свят да живеят, работят и инвестират в малката арабска страна от Персийския залив, разположена само на 150 километра от брега на Ислямска република Иран. Успехът на тази нация изглежда като чудо – „балон“ от непосилни богатства, който е нараснал в пустинята само за няколко десетилетия, до голяма степен благодарение на приноса на работници и професионалисти, дошли в чужбина. Нестабилността на този балон обаче ясно си пролича тази седмица, когато размириците в бедния Йемен, където ОАЕ поеха важна роля, най-накрая почукаха на прага на богатата страна, пише „The Intercept“.
Два отделни атентата, за които се твърди, че са извършени от йеменското бунтовническо движение на хутите, удариха ОАЕ по-рано този месец и разклатиха имиджа на спокойствие, от който зависи икономическият модел на страната. Първата атака – удар с дрон на 17 януари, при който бяха поразени летище и склад за гориво в Абу Даби, предизвика мощни експлозии, при които загинаха трима чуждестранни работници. Това нападение разгневи лидерите на ОАЕ, които отвърнаха на удара, като бомбардираха затвор в северния йеменски град Саада, при което загинаха десетки хора. Хутите обаче изглежда не са били обезкуражени от това отмъщение и тази седмица отново нанесоха удар по Емирствата с балистична ракета, насочена към военна база край Абу Даби, в която са настанени хиляди американски военнослужещи.
Снимки на ракети-прехващачи, осветяващи небето над града, се разпространиха бързо в социалните медии, показвайки колко близо е насилието в Йемен до съседната богата страна. Втората атака не доведе до жертви, но ясно подчерта, че след няколко години външна намеса войната в Йемен става все по-опасна за околните арабски държави от Персийския залив.
Постепенното разрушаване на балона за сигурност на ОАЕ се дължи до голяма степен на решенията, взети от престолонаследника Мохамед Бин Зайед ал Нахаян, който начерта нов агресивен път за външната политика на Емирствата. Той играе водеща роля в подкрепа на войната в Йемен, превръщайки страната си в активен участник в конфликта, който опустошава жестоко най-бедната страна в региона. През последните години ОАЕ бяха взеха участие и в размириците в Либия, като помогнаха на страната да си спечели прозвището „Малката Спарта“ заради опитите си да се противопостави на по-големите сили.
Лидерите на Обединените арабски емирства традиционно са консервативни в отношенията си с други държави в региона, като се съобразяват с малкия си размер и крехкия характер на икономическия си модел, основан на емигрантите. При управлението на настоящия лидер обаче Емирствата се стремят да се превърнат в основен играч, като поемат водеща роля в чуждестранни военни кампании и се обвържат тясно с влиятелни държави извън региона като САЩ. Мохамед Бин Зайед ал Нахаян дори се чувства достатъчно уверен, за да наруши традиционния арабски консенсус относно отношенията с Израел, като установява не само дипломатически контакти, но и сърдечни отношения с израелските лидери на фона на липсата на мирно споразумение с палестинците.
Досега ОАЕ успяваха да се възползват от предимствата на активната си външна политика, без да плащат никакви разходи. Въпреки това ракетните атаки от страна на Йемен, чиято бедност и страдание не са географски отдалечени от разкоша на Абу Даби, показват, че има граници, докъдето емирствата могат да стигнат сами. В коментарите си за вестник „New York Time“ след нападението с балистична ракета срещу военновъздушната база „Ал Дафра“ тази седмица представители на правителството на ОАЕ изразиха истинско недоумение и загриженост, че участието на страната им в жестоката война в Йемен отново се е отразило негативно на самата нея.
Като цяло лидерите на ОАЕ все още имат време да променят нагласата си относно отношенията с други нации и да се върнат към традиционния път на регионално договаряне и компромис, които досега им помагаха да запазят мира в страната. Такъв подход все още е пример за съседното султанство Оман, което продължава да действа като посредник между съперниците в Близкия изток. Ако това не се случи, ще бъде много трудно насилието, което измъчва региона, да остане завинаги извън пределите на Абу Даби.
Въпреки многото си недостатъци ОАЕ от години наред действително служат като място в Близкия изток, където хора от различни среди са могли да живеят охолно, да работят и да се радват на относително спокойствие. Защитата на този политически ред изисква обмислено лидерство, а не безразсъдство и войнственост. Ракетните атаки от Йемен този месец показват, че ОАЕ наистина са балон, при това крехък.
