Балотажът за президент на Словакия е състезание между Запада и Русия

0
87
Словакия
Словакия. Снимка: Pixabay

Когато Словакия се отправи към урните, за да избере своя нов президент на 6 април, тя ще се бори с парадокс, пише „Politico“. Обективно погледнато, залогът на изборите не е голям, тъй като словашкият президент е до голяма степен церемониална фигура. Нещо повече, нито един от двамата кандидати на балотажа не предизвиква особено разногласия или противоречия: това е Питър Пелегрини – учтивият председател на парламента и бивш министър-председател, който е подкрепен от управляващата коалиция. След това имаме Иван Корчок – бивш външен министър и дипломат, служил при множество правителства, включително това на Пелегрини.

И все пак изборите идват в трескав политически момент: Словакия изглежда еднакво разделена между прозападен лагер, който е разтревожен от агресията на Русия, и реакционен лагер, който е подозрителен към Запада и е настроен позитивно към говорещите представители на Кремъл. И именно това разделение ще определи изхода на вота в събота.

Докато политически лидери, партии и конкретни политически въпроси идват и си отиват, някаква версия на това разделение Изток-Запад винаги е присъствала в Словакия. През 1998 г., например, тогава начинаещият авторитарен премиер Владимир Мечиар беше отстранен на избори, смятани за екзистенциални, след като държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт нарече Словакия „черната дупка“ на Европа. След това, в началото на 2018 г., словаците излязоха на улицата след убийството на журналиста Ян Куциак и годеницата му Мартина Кушнирова, сваляйки политическия и идеологически приемник на Мечиар Роберт Фицо. Но миналия октомври Фицо се върна на власт, озлобен и радикализиран от това, което той нарече „опит за отмяна на демократични избори“, подстрекаван от филантропа Джордж Сорос и посолството на САЩ в Братислава. Оттогава словашкото правителство силно се обърна към Русия и прекрати помощта си за Украйна. Фицо премахна и специална прокуратура, която преследва случаи, свързани с корупция, и се опита да съкрати давността за редица престъпления – изглежда, за да защити себе си и близкия си кръг от текущи разследвания.

Градският прозападен сегмент на Словакия отговори на всичко това с масови протести, а сегашният президент Зузана Чапутова оспори реформите на наказателния кодекс в Конституционния съд на страната. Междувременно управляващата коалиция също се опитва да сложи край на автономния правен статут на обществената телевизия и радио в страната, превръщайки общественото излъчване в дъщерно дружество на правителството. Всичко това трябва да послужи като мощна мобилизираща сила за словашката опозиция, която вече се обедини зад Корчок. В резултат на това в първия кръг Корчок спечели със стабилна разлика от 5,5 процента. На балотажа обаче надпреварата обещава да е напрегната, тъй като Корчок няма голяма надежда да привлече гласовете на трета партия, която в момента е групирана около Щефан Харабин – антиистеблишмански и открито прокремълски кандидат, който получи почти 12 процента на вота. Сериен кандидат за президент и конспиратор, Харабин е фигура за подигравки, но основата му е истинска. И мобилизирането дори на скромна част от неговия електорат може да бъде достатъчно, за да сложи край на президентските амбиции на Корчок. Нещо повече, Корчок се бори да спечели подкрепа сред словашките унгарци – ключов избирателен кръг, който все повече попада под влиянието на реакционни политически сили с официални и неформални връзки с управляващата в Унгария партия Фидес.

Като цяло, има истински контраст между тазгодишното изправяне в изборната надпревара и стабилната преднина, на която Чапутова се радваше преди балотажа през 2019 г. Разбира се, кампанията на Корчок е компетентна и стриктно управлявана и предвид империализма на Русия, въпросът дали Словакия може да стане следващата Унгария стана много по-належащ, отколкото когато подобни страхове бяха повдигнати преди пет години. Всъщност, както се оказа, когато Пелегрини беше министър-председател, той умоляваше унгарския премиер Виктор Орбан да му помогне да осигури срещи на високо ниво в Москва преди парламентарните избори през 2020 г.

Ответните ветрове към Корчок обаче са не по-малко реални. Тъй като части от реформата на наказателното правосъдие на Фицо бяха подписани като закон, а други очакват съдебни спорове, възмущението, което мобилизира опозицията по-рано тази година, започна да се разсейва. И в сравнение със скучния технократ, заместник-председател на Европейската комисия Марош Шефчович през 2019 г., този път кандидатът на правителството – мекият и чаровен Пелегрини – е много по-привлекателен.

Словакия е малка страна, в която относително незначителните промени в настроението сред ключови избирателни райони могат да доведат до големи изборни ефекти. И едно разделено правителство би било далеч по-сигурен залог за конституционния ред на Словакия – както и за мястото на страната в западния съюз – отколкото да видим податлив лоялист на управляващата коалиция да се изкачи до висшия политически пост. Въпросът е дали Корчок е изиграл този аргумент с достатъчна спешност пред избирателите, които не искат Братислава да се превърне в следващата Будапеща, като същевременно се представи като незаплашителен пред тези, които искат точно обратното? Ето това е и надеждата.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments