Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките /БАН/ представя седемнадесетата национална археологическа изложба “Българска археология 2023”.
Тя показва най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози през миналата година. Организира се по повод професионалния празник на археолога – 14 февруари и ще бъде отворена до 26-и май 2024 година.
Ще бъдат представени над 400 експоната от 30 обекта, различни като вид и хронология, от Праисторията до Възраждането, съобщи доц. Камен Бояджиев от БАН пред „БНР’.
Сред тях са включени продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, късно-бронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните крепости Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник.
Част от археологическите проучвания са приключи в края на отминалата година, но своевременно се обработват и представят в тази изложба, нещо, което не се прави никъде в Европа.
Представени са и обекти от мащабните спасителни археологически разкопки, свързани с подновяване на железопътната инфраструктура на НКЖИ, сред които римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна епоха при Пауново.
Особен интерес като специфика на изследването и открити находки представляват подводните проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб „Урдовиза“.
