Във вторник Бангладеш започна да мести втора група от бежанци-мюсюлмани-рохинги на ниско разположен остров в Бенгалския залив, въпреки противопоставянето на правозащитни групи, притеснени от уязвимостта на новия лагер от наводнения, съобщава “Агенция Ройтерс”.
Организацията на обединените нации заяви, че не е участвала в преместването, но призова правителството да гарантира, че нито един бежанец не е принуден да се премести на остров Басан Шар, който се появи от морето едва преди 20 години. Военноморският комодор Абдула Ал Мамун Чоудхури от острова на 1804 рохинга, преместван със седем кораба, каза:
“Готови сме да приемем новите пристигащи.”
Първа група от над 1600 рохинга членове на малцинствена група, избягали от Мианмар, бяха преместени от своите разкошни лагери близо до границата с Мианмар в Басан Шар по-рано през месеца.
Бурите редовно удрят брега на Бангладеш. През 1991 г. близо 143 000 души бяха убити, когато циклон донесе мащабен прилив от 4,5 метра (15 фута). Правителството е изградило 12-километров насип, за да защити острова заедно с жилища за 100 000 души. То отхвърля рисковете.
“Островът е напълно безопасен”, заяви външният министър Абдул Момен пред Ройтерс.
Правителството казва също, че преместването е доброволно, но някои бежанци от първата група са говорили за принуда да отидат. Правозащитната организация Amnesty International също изрази загриженост. Оттам заявиха:
“Липсата на прозрачност в процеса на консултации с бежанците и твърденията от общността за парични стимули, предлагани на семействата на рохинги за преместване в Басан Шар, както и използването на тактики за сплашване поставят процеса на преместване под въпрос.”
Момен отхвърли подобни съмнения и беше категоричен:
“Хората от рохинга, които са се преместили там, са много доволни от договореността. Някои зли групи разпространяват негативна пропаганда.”
Двама мъже от рохинга на борда на един от корабите, които се отправят към острова от пристанището Читагонг, казаха на Ройтерс, че се преместват доброволно в новия си дом. Единият добави, че се присъединява към роднини вече там, докато другият се движи със съпругата си и шестте им деца.
“В лагера има толкова много страдания и конфликти”, каза един от мъжете. И допълни:
“Отиваме там с надеждата за по-добър живот.”
„Ройтерс“ държи в тайна имената на интервюираните, като се има предвид противоречията около движението между общността, като много от тях искат да останат на континента.
