Регулаторните органи на Обединеното кралство и САЩ са били информирани за ръководения от държавите стремеж за „манипулиране“ на лихвените проценти по време на финансовата криза от 2008 г., но са го прикрили, сочат доказателства. Документите сочат, че кредиторите рязко са намалили оценките си за лихвените проценти след оказан натиск от страна на централните банки. Доказателствата не са били предоставени на съдебните заседатели, когато банкери са били осъдени за неправомерно понижаване или повишаване на лихвените проценти в по-малък мащаб.
Регулаторните органи обявиха, че са спазили правилата за разкриване на информация, като опровергаха обвиненията. По-голямата част от тях обаче отказаха коментар, предава „BBC“.
В разгара на финансовата криза от 2008 г., когато банковото кредитиране почти беше замразено, централните банки по света се опитаха да успокоят своите клиенти. Разследването обаче разкрива, че са налице доказателства, че те са прилагали мерки, за да възстановят спокойствието по изкуствен начин – мерки, които по-късно са щели да бъдат обявени за противозаконни в Обединеното кралство. Тези мерки са били свързани с референтните лихвени проценти, наречени Libor и Euribor, които следят колко струва на банките да заемат пари една от друга. Като такива те оказват голямо влияние върху цената на ипотечните и други кредити. Колкото по-голямо е било доверието на инвеститорите в банката, която е взела заема, толкова по-нисък е бил лихвеният процент. Колкото по-висок е процентът, толкова повече са съмненията на пазара относно жизнеспособността на тази банка. През октомври 2008 г., когато банковото кредитиране почти беше спряло, централните банки на Обединеното кралство, САЩ и еврозоната предприеха международни действия за намаляване на Libor и за възстановяване на спокойствието на пазара.
По-рано се появиха някои доказателства за участието на Английската централна банка и правителството на Обединеното кралство в манипулирането на лихвените проценти. До момента обаче не са били публикувани доказателства, които сочат, че това е било част от по-мащабен международен стремеж не само от страна на Обединеното кралство, но и от страна на централните банки в целия западен свят да понижат основните лихвени проценти през октомври 2008 г. През ноември 2010 г. разследващите агенции от Федералното бюро за разследване на САЩ (ФБР) до финансовия регулатор на Обединеното кралство са били пряко информирани за това, но оттогава насам те го пазят в тайна от Парламента, Конгреса и обществеността.
Андрю Тайри, който е бил начело на Комитета на депутатите от британското министерство на финансите през 2012 г., заяви пред “BBC”, че според него парламентът „изглежда е бил подведен“. Той подчерта, че доказателствата, категорично сочат, че на комисията за разследване на скандала с Libor не е била казана цялата истина.
Въпреки че до момента 37 банкери и брокери са били подведени под отговорност от Министерството на правосъдието на САЩ и Службата за борба с измамите на Обединеното кралство, на съдебните заседатели в деветте наказателни процеса за „манипулиране“ на лихвените проценти в много по-малък мащаб, проведени в Лондон и Ню Йорк между 2015 и 2019 г., никога не са били показани въпросните доказателства. Подкрепени и допълнени с публикувани данни, потулените доказателства сочат, че през октомври 2008 г. централните банки, включително в Англия, Франция, Италия, Испания, както и Европейската централна банка и Федералната резервна банка на Ню Йорк, са се намесили в голям мащаб при определянето на стойностите на Libor и Euribor.
Допълнителни потулени доказателства показват, че правителството на Обединеното кралство също е участвало в оказването на натиск върху банките да „манипулират“ Libor, както е определено от наказателните съдилища, което означава, че е имало стремеж за промени в референтния лихвен процент, като умишлено се пренебрегва правилната основа за определяне на Libor.
Деветнадесет банкери са били осъдени, а девет – вкарани в затвора, заради съдебни решения, които забраняват всякакви опити за влияние върху Libor, освен върху лихвените проценти, предлагани на паричните пазари, по които банките могат да заемат и отпускат пари в брой. Ако те са допуснали определянето му да бъде повлияно от други фактори, като например желанието да се избегне лоша публичност или да се подпомогнат пазарните сделки на съответната банка, те могат да бъдат вкарани в затвора за „манипулиране“ на лихвения процент.
