Текстът е препечатан от „Свободна Европа“. Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.
Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.
Ако човек е длъжник на банка, трябва ли жилището му да подлежи на незабавна продажба, дори когато то е единствено за семейството и по случая не се е произнесъл съдът? Това беше един от основните въпроси, заложени в промените на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които управляващите приеха след 9-месечно обсъждане.
Законовата поправка беше провокирана от откритата през януари от Европейската комисия (ЕК) наказателна процедура срещу България заради нарушение на европейското право по отношение на защитата на потребителите, предвидена в заповедното и изпълнителното ни производство.
С други думи – Брюксел препоръча на София да гарантира, че банките няма да нарушават основни човешки права при събирането на дългове, но в крайна сметка управляващите отказаха да го направят.
Какъв е проблемът с единственото жилище?
Единственото жилище попада в обхвата на правото на личен живот, гарантирано от конвенцията и хартата за правата на човека, ратифицирани от България. Това не означава, че то не може да бъде продадено заради дълг, но би трябвало тази крайна мярка да дава възможност на потърпевшите да си намерят друго жилище, а не да се прилага незабавно – в рамките на 1-2 месеца.
Най-големият проблем, констатиран от ЕК, е че единственото жилище може да бъде продадено без да бъде изслушан длъжникът в рамките на състезателен процес в съда. Това е възможно да се случи едностранно – само по твърденията на банките.
Брюксел обръща внимание на този въпрос заради проблемите по тази тема в Испания, Италия и Гърция през последното десетилетие. След икономическата криза през 2008 г. в Испания, например, имаше сериозен проблем с необслужването на кредити, който доведе до това хората масово да загубят домовете си. Засегнатите бяха толкова много, че правителството бе принудено да наложи през 2012 г. двегодишен мораториум върху продажбата на единствените жилища на длъжници.
Какво беше предложението за защита?
Именно това бяха и аргументите на няколко съдии от Софийския районен съд (СРС) да поискат от управляващите да предвидят защита за единственото жилище в ГПК. Предложението им бе тази мярка да се прилага в рамките на дело срещу длъжника, като дори да не се чака окончателното му решаване на три инстанции, а още след произнасянето на първата. Така, според съдиите, от една страна размерът на дълга ще е установен в състезателен процес, а от друга – банката ще има възможност сравнително бързо да възстанови загубите си по необслужения кредит.
Този вариант бе възприет от правосъдния министър Данаил Кирилов и от депутатите в парламентарната правна комисия при обсъждането на промените в ГПК на второ четене на 27 ноември. До такава степен, че народните представители в комисията единодушно подкрепиха въпросната защита на единственото жилище да бъде разписана в закона.
„Ако всичко е нормално, никоя банка няма да отиде и да продаде единственото жилище на човека за един месец. Така е. Но, ако не е нормално и банката е притисната от пазарните условия, тя може да го направи. Затова [е необходим] закон, който да даде едно ограничение, че може да продадете единственото жилище на човека, ако съдът разреши или съдът, постановил първоинстанционното решение, допусне предварително изпълнение“, обърна се към депутатите съдия Константин Кунчев в края на ноември.
Как Данаил Кирилов „преоцени неподкрепата си“?
„Аз ще помоля моите колеги от работната група на Министерството на правосъдието да преоценим неподкрепата си за това предложение в подкрепа. Приемам аргументите на съдиите. Смятам, че не би било толкова драматично за изпълнителното производство да се изчака влизането в сила на заповедта за незабавно изпълнение. Действително, когато иде реч за единственото жилище на длъжника, би следвало да се допусне едно забавяне от време, за да се гарантира наличието на влязъл в сила акт и, както каза и съдия Кунчев, прегледан поне от един съд в спорно производство“, заяви на свой ред министър Кирилов.
Най-силният глас срещу предложението на съдиите бе на Асоциацията на банките. Представителят ѝ Елеонора Христофорова призова управляващите да се откажат от защитата на единственото жилище заради приемането на еврото. Аргумент, който юристи отхвърлиха пред Свободна Европа, коментирайки, че основната пречка пред влизането на България в Еврозоната не са необслужваните кредити, а съмненията на Брюксел за върховенството на правото в страната ни.
„Ако мога да добавя малко неюридически аргументи. Знаете, че има политическа воля да влезем в Банковия съюз и съответно в Еврозоната. Това е включено с оценка на активите на банките, в което се включва и оценка на обезпеченията. […] Този вид разпоредба, подозирам, че би могла да се отрази върху оценката на активите. Част от изискванията за влизане в Банковия съюз е намаляване на необслужваните кредити“, заяви пред правната комисия Хрстофорова.
Как от ГЕРБ „преосмислиха преосмислянето си“?
Именно тези нейни аргументи изненадващо бяха възприети изцяло от Данаил Кирилов и членовете на комисията при гласуването на ГПК в пленарната зала на 11 декември, въпреки че две седмици по-рано подкрепиха защитата на единственото жилище.
Редът за обсъждане на това предложение дойде непосредствено след обедната почивка на парламента миналата сряда, когато в залата имаше предимно депутати на БСП. Това предизвика объркването на зам.-председателя на Народното събрание (НС) Кристиан Вигенин, който бе приканен от колегите си да продължи заседанието, въпреки отсъствието на групата на ГЕРБ. Той обаче отказа, тъй като не е член на правната комисия и не може да чете доклада ѝ.
След около 10-минутно суетене в залата влязоха председателката на комисията Анна Александрова и ръководителката на парламента Цвета Караянчева. Именно тук бе и моментът, когато Александрова едновременно докладва, че колегите ѝ в комисията единодушно са подкрепили защитата на единственото жилище и предложи нейното отпадане. За целта бе използвана процедура за редакционна промяна, въпреки че това бе нарушение на Правилника на НС, което безуспешно бе отбелязано от Крум Зарков от БСП.
В подкрепа на предложената защита се изказа Християн Митев от „Обединени патриоти“, който подчерта това е изрично искане на ЕК по повод наказателната процедура срещу България. Като аргумент добави и задължителната практика по тези казуси на Съда на ЕС в Люксембург.
Изказването му обаче бе последвано от изявление на министър Кирилов, който обяви, че правосъдното министерство „преосмисля преосмислянето си“ и всъщност вече възприема доводите на банките. Анна Александрова на свой ред подвикна на колегите си от групата на ГЕРБ „за сме“, които подкрепиха редакционна ѝ промяна и гласуваха за отпадането на защитата на единственото жилище от ГПК.
Това се случи със 70 гласа „за“, 67 от които бяха от ГЕРБ, 16 „против“ и 16 „въздържал се“. Не стана ясно защо в гласуването на участваха поне 120 депутати, колкото са необходими за кворум. Такъв обаче бе осигурен в началото на заседанието и затова ГПК бе приет безпроблемно. Сега на ход е ЕК, която трябва да реши дали да продължи наказателната процедура до приемане на исканата от нея защита на единствено жилище или не.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
