„Мисля че лекарите станахме по-тъжни и малко по-самотни ние самите. Може би защото се сблъскваме с болката на хората, може би виждаме повече смърт, отколкото би ни се искало. И искаме в малкото време, когато не сме на работните си места, да се самовъзстановим без външно влияние.“ Това каза пред „БНР“ д-р Мария Пишмишева, началник на инфекциозното отделение в МБАЛ-Пазарджик.
По нейни думи е много трудно човек сам да усети кога е близо до така нареченото професионално прегряване и е по-вероятно заобикалящите да стигнат до подобен извод.
Според Пишмишева COVID кризата е станала причина да се обърне по-конкретно внимание на някои специалности, тъй като работата в болниците не е прекъсвала. Въпреки че е имало и други пандемия, с такава страната ни се сблъсква за пръв път.
Необходимо е системата да осигури увереност и най-вече спокойна среда за всеки, ангажиран с инфекциозни болести и реанимация. Не по-малко важно е доброто заплащане, за да може един медик да води нормален начин на живот. Хубаво е да се осигурят и възможности за специализация на докторите, както и въвеждането на нови технологии и в областните болници, смята д-р Мария Пишмишева. Там напрежението и патологията в момента също не са рядкост, както в големите градове.
Битката на сцената с COVID-19 се води не само в инфекциозното на болниците, тъй като пациентите са твърде много и се налага да се приспособяват и останалите сектори на здравните заведения. Вследствие от сериозната ангажираност десетки лица са на първа линия в борбата със заразата, поясни д-р Пишмишева.
Специалистът обясни, че на моменти спада увереността, която изпитват и самите лекари. Започват колебания дали ще се справят и ще овладеят положението. Често се случва да се разболее колега и това се отразява неминуемо на целия екип, рефлектирайки върху психическото състояние на всяка част от него.
Въпреки графика, по който трябва да бъдат смените, „всеки знае, че в тези условия не може да има работно време“. В подобни моменти е необходимо да има медици, на които може да се разчита и които са готови да помогнат, ако се наложи – лекари, сестри, санитари.
„Поне в това отношение съм спокойна“, допълва в заключение д-р Мария Пишмишева, която е осъзнала с благодарност „колко важно е това“.
