Девет месеца, след като двадесет демократически кандидата взеха участие на първите дебати от първичните избори през 2020, надпреварата се сведе до двама опоненти – Бърни Сандърс и Джо Байдън, пише „BBC“.
Предвид развилата се в световен мащаб ситуация, мнозина очакваха мрачно настроение и смирени разногласия на взаимно уважение. Вместо това дебатът на моменти бе повече от борбен, като Сандърс отправи политически атаки, на каквито не сме били свидетели дори и по време на неуспешната му президентска кампания срещу Хилари Клинтън от преди четири години.
Дори и революцията на Бърни да е застрашена, макар и само преди няколко седмици да бе считан за фаворит, сенаторът от Върмонт далеч няма намерение да се оттегли тихомълком.
Двамата кандидати, бъдейки в рисковата група предвид възрастта им, обсъдиха мерките, които предприемат, за да се предпазят от заразата с коронавирус. Сред тях са ограничаването на обществените им контакти, дистанционна работа на служителите от щабовете им, както и провеждането на митинги и дискусии онлайн.
Двамата седемдесетгодишни кандидата допуснаха и някои лапсуси. Байдън нарече свинския грип от 2009 N1HI вместо H1N1, а Сандърс неколкократно нарече коронавируса “Ебола”.
Байдън също така направи сензационното изказване, че възнамерява да назначи жена за вицепрезидент, в случай че спечели доверието на демократическите избиратели. Сандърс не отправи подобни обещания, въпреки че коментира, че има “много сериозно намерение да поеме в същата посоката.”
Ето и някои други ключови моменти и стълкновения.
Дебат в условията на пандемията от коронавирус
Далеч не бе изненада, че световната пандемия от коронавирус и стратегическите плановете за овладяването й от страна на кандидатите, доминираха дебата.
Байдън говори за засилено тестване на населението, включително и минимум 10 контролни пункта във всеки щат, както и за обединяване на глобалните лидери и експерти за организирането на международна група за противодействие на вируса и изграждането на нови болници.
Сандърс бе съгласен, като добави, че за болниците трябва да се осигури нужната апаратура и оборудване, както и достатъчно експертен персонал, който да се справи с предстоящата вълна от пациенти в критично състояние. Той коментира още, че Съединените щати трябва да “защитят” доходите на американците, чийто работни места са застрашени от икономическите последици от коронавируса.
С напредване на вечерта, обаче се заформиха съществени разминавания между двамата кандидати, което не би следвало да е изненада за свидетелите на последните десет демократически дебата, засягащи темата за здравната система на страната.
Байдън коментира, че пандемията от коронавируса е най-неотложната криза, като федералното правителство следва да покрие всички разходи за тестване и лекуване на заразата.
За Сандърс от друга страна пандемията отразява “невероятната уязвимост и дисфункция” на цялата американска здравна система, която е изцяло базирана върху частния сектор и пазарния подход за осигуряване на здравни услуги. Сандърс иска правителството да носи отговорност за всяка медицинска интервенция, не само за третирането на вируса.
„Дори и в добри времена без разпространяваща се епидемия, губим до 60000 души всяка година, тъй като не могат да си осигурят нужните лекарски грижи навреме“, заяви Сандърс. „Очевидно е, че текущата криза влошава ситуацията допълнително“.
Байдън оспори, че правителствена здравна система не е решението на проблема, давайки за пример Италия, която въпреки че има подобна на предлаганата от Сандърс здравна система, не съумя да овладее разпространението на епидемията от коронавируса.
Байдън иска обществена здравноосигурителна система, която да се конкурира с частния сектор. Сандърс от друга страна иска правителството изцяло да замени частното здравно осигуряване. В крайна сметка пандемията от коронавируса се превърна в една от опорните точки на този далеч по-обширен дебат на Демократическата партия.
Резултати и революция
В началото на дебата Байдън ясно открои ключовата разлика между двамата кандидати, която не се изразява само в здравната система, но и в цялостната философия на управление.
“Хората искат резултати, не революция”, коментира той. “Те искат да видят резултатите, от които се нуждаят в настоящия момент”.
Байдън е реформатор. Той е политически кариерист, заречен да работи с текущата система, виждайки политиката като инструмент за прокарване на промени.
Сандърс в голяма степен е революционер. Той вижда една политически и икономически неработеща система, която е в отчаяна нужда от кардинални реформи. Според него революция е точно това, от което се нуждаят всички, за да се постигне така желаната промяна.
“При все че хората искат истински промени в страната, както и икономика която работи за всички, а не за шепа хора. При все че хората искат качествени здравни услуги за всички, а не 100 милиарда долара приходи за здравната индустрия, мисля е напълно ясно какво трябва да се направи”, заяви Сандърс. “Трябва да се изправим срещу Wall Street, трябва да се изправим срещу фармацевтичните и застрахователни компании, както и срещу добивната промишленост”.
Въпросът е дали Америка е готова за такива драстични промени, каквито предлага Сандърс. Ако приемем, че резултатите от изборите до тук са индикатор за това, то страната може и да се окаже не толкова амбициозна.
„Гражданите на Америка знаят моето минало“
Най-острата размяна на коментари се заформи, след като опонентите заговориха за минали избори и заемани позиции.
Сандърс нападна Байдън за оказаната в миналото подкрепа за орязване бюджета на правителствата пенсионна програма, за възставането му срещу хомосексуалните бракове, подкрепата на войната в Ирак, строгата реформа в сферата на несъстоятелността, законопроектите му за свободната търговия и забраната за публично финансиране на абортите.
“Американските граждани знаят моето минало, мисля е ясно за всички”, коментира Сандърс. “В продължение на 30 години стоя зад трудещите се американски семейства. Борил съм се за интереса на всяко малцинство в страната. Това е, което възнамерявам да продължа да правя и от Белия Дом. Миналото ми е много по-различно от това на Джо”.
Байдън отвърна, като критикува Сандърс за позицията му относно контрола над личното оръжие, както и за възставането му срещу предложението Русия да бъде санкционирана за намесата й в изборите от 2016.
“Влезте в YouTube oще сега”, прикани Сандърс зрителите да изгледат коментарите на Байдън от 1995 относно социалното осигуряване, отправени от сената на САЩ.
Байдън, който е заемал множество позиции през близо 50-годишната си политическа кария, различаващите драстично се от съвременните възгледи на Демократическата партия, се защити, като се опита да измести фокуса на дебата.
“Въпросът е”, каза той, “какво правим от тук нататък?”
Това ли е краят?
Демократическият дебат от първичните избори, проведен в сянката на пандемията от коронавируса, който в последния момент се прехвърли от Феникс в телевизионно студио без аудитория в столицата Вашингтон, може да се окаже последният за този избирателен тур.
Това би бил странен и неочакван завършек на повече от 14 месеца политически дебати между десетки кандидати.
Предизборните анкети от вторник сочат, че Байдън е на път да спечели еднозначно Флорида, Охайо, Илинойс и Аризона, увеличавайки допълнително преднината си пред Сандърс преди предстоящия през юли решителен партиен конгрес на Демократическата партия на САЩ.
Анкетите предполагат значителна преднина, което говори, че демократическите избиратели са готови надпреварата за излъчването на опонент на Доналд Тръмп за националните избори да приключи.
В последвало интервю Сандърс очаквано, коментира, че не е сигурен дали е добра идея тазседмичните избори да бъдат провеждани предвид епидемията от коронавируса и опасността за демократичните гласоподаватели. Два тура, които бяха планирани за края на месеца в Джорджия и Луизиана вече са пренасочени.
Ако в крайна сметка първичните избори се отложат, Демократическата надпревара, която де факто наближава своя край, може да се проточи още във времето.
Превод: Ивайло Йотов
