При отбелязването на годишнината от бунтовете в района на Капитолия президентът на САЩ Джо Байдън демонстрира отново готовността си да следва своята важна мисия и политическа прозрачност, които бяха поставени пред сериозно изпитание през втората половина на 2021 г., когато управлението му беше засегнато от поредица кризи.
Речта на Байдън, произнесена вчера от мястото, където преди година тълпата, подкрепяща бившия лидер Доналд Тръмп, оскверни американската традиция за мирно предаване на властта, безспорно се превърна в най-авторитетния му момент като президент. През последните месеци настоящият държавен глава упорито се противопоставяше на екстремизма на бившия президент на фона на възраждащата се пандемия от COVID-19, но хаосът в редиците на собствената му партия поставиха под съмнение всяка надежда, че ще успее да поеме успешно контрола над политическата сцена. Следващите поколения вероятно ще приемат неговото обръщение като на призив за обединение на нацията или като болезнена възхвала на демокрацията, която неговият предшественик и възможен бъдещ наследник изглежда са решили да разрушат.
„Трябва да решим: Каква нация ще бъдем? Ще бъдем ли нация, която приема политическото насилие като норма? Ще бъдем ли нация, в която позволяваме да се отменя законно изразената воля на народа? Ще бъдем ли народ, който не живее в светлината на истината, а в сянката на лъжата? Не можем да си позволим да бъдем такава нация. Пътят напред е да признаем истината и да живеем съгласно нея.“, заяви разпалено президентът.
Сравнението може би е високопарно, но речта на Байдън имаше за цел да изпълни задача, подобна на много по-краткото обръщение на бившия президент Ейбрахам Линкълн. През 1863 г. 16-ият президент на САЩ призова гражданите да се посветят отново на „незавършеното дело“ за запазване на управлението „на народа, за народа и от народа“ в момент, когато демокрацията действително беше под заплаха за съществуването си. В началото на 2022 г. Байдън, който отбеляза, че говори от Националната скулптурна зала, където Линкълн също е седял, произнасяйки речите си, определи същия този национален стремеж като спасяването на правото на гражданите да гласуват свободно, да се управляваме сами, както и да определят собствената си съдба.
Политическа пренастройка
Изявлението на Байдън, отправено вчера, очевидно е убедително завръщане към основите, върху които той изгради успешната си президентска кампания – това е именно нагласата, че води битка за „душата“ на нацията.
След неуспешното изтегляне на САЩ от Афганистан, повторното избухване на пандемията от COVID-19, кризата във веригата за доставки на важни стоки, както и рязката инфлация, Байдън беше изправен пред сериозни трудности в опитите си да контролира събитията. Авторитетът му бе накърнен и от раздорите между демократите, които доведоха до замразяване на мащабния законопроект в областта на социалната политика и климатичните промени, който би могъл да затвърди позицията му на реформаторски президент демократ.
Както е известно, всяко управление се нуждае от пренастройка на приоритетите и нагласите в даден момент. Ако въздействащата реч от вчера бъде последвана от също толкова убедителна реч през следващите седмици, президентът има шанс да даде тласък на своята спряна вътрешна програма и да вдъхне надежда на демократите в Конгреса в очертаващата се мрачна година на междинни избори. Вчера, когато президентът обеща тържествено:
„Ще действам решително в този труден момент, ще защитавам тази нация и няма да позволя на никого да застраши демокрацията.“
Той напомни на някои избиратели защо са го избрали, а именно да изчисти нацията от влиянието на Доналд Тръмп. С обещанието си той сякаш прие, че след година, в която лъжите на Тръмп и пропагандата на консервативните медии убедиха милиони американци, че изборите са били спечелени нечестно, сега демокрацията е в по-голяма опасност, отколкото беше преди година. Тази позиция изглежда противоположна на организационния принцип от първите месеци на неговото президентство, в които той постоянно подчертаваше националното единство. Все пак, ако трябва да се води битка за демокрация, това означава че Байдън трябва да се изправи директно срещу Тръмп, неговите поддръжници и републиканците, които прекараха месеци в приемане на закони в редица ключови щати, включително на няколко места, където президентската надпревара винаги е била силно оспорвана. Това несъмнено ще бъде ожесточена битка, в която не е изключено да се стигне до още политическо насилие.
Тръмп вече е убедил милиони американци в лъжите си за извършена измама на изборите. Неговата политическа „привлекателност“ се състои в това да пропагандира идеите си чрез все повече екстремизъм.
Доверието към Байдън е заложено на карта
Байдън на практика отправи предизвикателство към себе си. За да могат думите му да доведат до резултат, той трябва да намери начин да приеме два законопроекта – Закона за свобода на гласуването и Закона за насърчаване на правото на глас на Джон Луис, които са блокирани в Сената. Същите пречки, които осуетяват плана му за разпределяне на социални разходи, стоят и на пътя на реформата в гласуването в лицето на сенаторите от Демократическата партия Джо Манчин от Западна Вирджиния и Кирстен Синема от Аризона, които се противопоставят на някои важни реформи.
Президентът възнамерява да засили натиска върху тези двама сенатори, когато във вторник произнесе реч в Атланта, в която ще прозвучи символиката на епохата на гражданските права и ще се посочи предстоящата битка за място в Сената и за губернаторския пост в щата, който му помогна да спечели президентския пост, а на демократите – да поемат контрола над Сената.
Байдън вече си е поставил задача, която ще определи как ще бъде запомнен. По повод на това той заяви: „Ще направим така, че волята на народа да бъде чута, да надделее честното гласуване, а не насилието, като властта в тази страна винаги да бъде предавана по мирен път.“ Фактът, че тази цел е под въпрос, не само показва колко трудна е мисията на президента, но и подчертава колко опасен е този момент от американската история.
Не се споменава нищо за инвазията от стотици хиляди нелегални имигранти по границата с Мексико и Тексас, които пренасят дрога и амфетамини чрез картелите. Тексаские гранични служби изнемогват и са в непрекъснат конфликт с администрацията на Байдън и започват да строят стена с тяхни средства.