Добре, че Тръмп не е видял пристигането на Бойко Борисов и делегацията му. Иначе щеше да си каже:
„Този пич с дънките ли е купил осем самолета, много е разхвърлян, да не направи някоя дивотия с тях.“
Каракачанов е пичът с дънките, които едва укротяват корема му – така той сякаш дава знак и на генералите да качат по двайсет кила над нормата. С кореми ли ще биете врага, по дяволите?
С това кратко наблюдение, някой по-нервен коментатор може да приключи с посещението на ББ при Тръмп.
Но ние да продължаваме, отвън, откъм дънките – навътре – и да си кажем, че, например, „стратегическото ни партньорство“ с американците ще изглежда поне външно по-прилично, когато след Бойко от самолета слязат петима юнаци, пипнати с вкус, а не сякаш са някаква банда, която отива да обира казино в Лас Вегас.
Защо се мотат по дънки, какво се крие зад тази привидно незначителна дреболия? Дали така не пренасят тукашната си разхвърляност и небрежност, където завърнат. И американците ли ще спечелят с шкембетата си?
При почти тоталната нищета у нас, напълно в реда на нещата е Властниците ни да са изтупани до съвършенство. Иначе свръх-практичен човек като Тръмп би се запитал, къде отиват тогава париците на народа.
Но и той, при целия му опит в сделките, също не беше изпипан до край – оказа се, че не знае чия собственост е АЕЦ Белене, мислел, че е руска централа. Хубаво щеше да бъде да си остане с това заблуждение, понеже види ли, че Путин има пръст в нещо, Тръмп гледа да не се завира много-много там. Сега научи истината и това може да сложи началото на безподобен караминьол: руски реактори, американско гориво и пр. – изобщо, всички условия централата да гръмне още преди да е открита.
От Меморандума, който бе подписан – ако ни е предаден достоверно – като цяло лъха на добронамереност, присъща на хартиите, които можеш да подпишеш със затворени очи, понеже не носиш никаква отговорност, можеш да ги подпишеш и по дънки.
В него нито една дума няма за руски газ – това изглежда странно, обаче вече се уточнихме, че Тръмп гледа да не си слага пръстчето там, където не трябва. Това е най-ценната поука от тази среща, сякаш. Бойко го и каза съвсем ясно: в нито един момент от визитата не е ставало дума за трета страна. Само са си мислили за нея през цялото време.
Тръмп сякаш не знаеше, че са ни продали Ф-16 – или е забравил, понеже спомена Ф-35. А може би, като опитен бизнесмен е направил тънък намек, тъй че сложете настрана още 2-3 милиарда.
Бойко пък забрави заканата си да научи от Тръмп, как и за какво го е топил Цветанов. Срещата му в централата на Републиканския институт беше толкова скована, че сигурно е решил да не ги плаши повече с излишни въпроси. И там се държа като домакин, както, впрочем, и в Белия дом – по някое време взе да насочва Тръмп, откъде да минат за по-напряко. Дори посегна да го прегърне – и е напълно възможно точно в този момент американският президент от уплах да е забравил някои от сламките, които са му подготвили/прочели съветниците му.
Бившият американски посланик в София Пардю сравни Тръмп и Бойко, както винаги с деликатността на старшината от „Полицейска академия“. Той си е такъв – винаги, когато говори публично, се чува тропането на ботуши. Според него, Тръмп и Борисов много си приличали – заслужава си да го цитираме точно:
„И сигурно отлично ще се разберат. И двамата залагат на национализма и на един определен, груб популизъм. И двамата не обичат свободните, независими и настъпателни медии. Според мен, Борисов е по-хитър и много по-успешен в своята инстинктивна политика у дома, отколкото Тръмп. Само дето ръководи по-малка държава.“
По-хитър от Тръмп и много по-успешен – такъв комплимент дори Бойко не е сънувал, а той има доста освободено въображение.
„Този човек няма умора… Цапардосаш го по главата, а той си продължава бодро напред. Дори не осъзнава, че е бил ударен… Беше си просто той – и сякаш нямаше какво да бъде добавяно към това…
Наясно ли бе, къде го бе поставила историята… Върховното му самодоволство бе заразително, животът му се струваше слънчев, беше оптимист – поне по отношение на себе си… Беше готов да ласкае, насочваше цялото си внимание към теб… Беше и невероятно енергичен – „Да го направим“, каквото и да е то, „Да го направим“…
Имаше усет за слабостите на противниците му и за най-съкровените им желания… Беше рекламен агент на себе си… Той само искаше да бъде обичан… Търсеше медийната любов наред… Приемаше всичко лично… Решението му за всичко: минаване напряко… Част от електората няма да се оттегли от него, дори той да застреля човек на улицата… Иска най-вече да бъде харесван… Има фундаментална и остра нужда да бъде харесван и всичко за него е борба…“
Е, приличат ли си американският властелин и нашият човек? Можете сами да си отговорите. /Цитатите са от биография на Тръмп./
Все не ми излиза от ума, вече близо двайсетина години, един отговор на Бойко от първото ми интервю с него. Питах го – „Какво е Адът?“
„Не съм бил още там – беше отговорът му. – Може пък да е хубаво. Представи си, че тука е Адът!“
Като го гледам как се държи в Белия дом, този човек и в Ада ще се разпорежда свойски.
Може да го ненавиждате и в червата си, но трябва да признаете, че аранжира посещението си отлично – много изгодно за себе си и без видими поражения за страната ни.
Като оставим настрана срещата му с Тръмп на „четири очи“, която, всъщност, станала на „осем очи“ заради присъствието на вицепрезидента Пенс и на държавния секретар Помпео. За нея ББ казал на журналистите, че „много го натискали, но той не им се дал“. За какво са го натискали – някой ден можем да научим това от друг биограф на Тръмп.
Само едно нещо може да е помрачило настроението на „двойника“ на американския президент: истеричното кудкудякане на някои от придружаващите го журналистки – което сигурно е било непоносимо дори при неговия уникален апетит да бъде ухажван; някои от тях трябва да ги слушаш с противогаз.
Учудих се на едно твърдение на Елена Поптодорова, тя дори го повтори, за да се чуе отчетливо: докато ББ превземаше без усилия Белия дом на Тръмп, дамата ни убеждаваше, че в алъш-вериша с Вашингтон по-важната роля има посолството му в София.
Обяснението дойде от Бойко, но почти никой не му отдаде нужната тежест: в края на посещението си помолил Тръмп да общуват вече без посредници. Дали най-сетне е схванал отровната роля на местните лекета, които от три десетилетия изкривяват българската картина – и без друго порядъчно замърсена.
Много неща у нас се тълкуват/изкористяват с дейното участие на тия донори на лъжата. Нелепо е американското посолство – при всичките му претенции – да се доверява на човек като Прокопиев, примерно, да приема за нещо нормално един нечист „приватизатор“ да им бъде съветник.
Всъщност, въпросното посолство има наивността да остави „българската истина“ да бъде приватизирана от един тип, който целият е овъртолен в разни далавери/съдебни дела. Не искам да бъда прекалено неучтив, затова няма да попитам – защо го прави американското посолство? Защо се оставя да бъде оплетено от отровната паяжина на типове, на които българското общество, в голямата си част, гледа с присмех, а дори и презира.
Що за дипломация/политика е да приемаш като свои довереници лица, които откровено сквернословят Българското? Направете една тайна анкета, колко струват „вашите“ хора – и ще останете поразени от резултатите.
Когато фалшивият евреин Соломон Паси мърсува с православието, това отблъсква хиляди българи от вас – защото той се продава/афишира като главният местен американофил. Хора като него отчуждиха мнозинството българи от ценностите ви, особено духовните, които бяха толкова търсени в годините на тоталитаризма.
Накарайте да ви преведат скверната фраза на Соломон „Майната му на православието“ – и решете най-после, приемливо ли е за вас, за ценностната ви система, да се обругава толкова цинично/дивашки една религия. В края на краищата, вие не сте окупатори, а приятели – така поне твърдите. Но това ваше твърдение трябва да премине проверката и на въпросната ругатня.
Хайде, някой/Елена П. е „приватизирал“ едно кремче – „майната му“. Други ваши избраници обаче искат да присвоят отношенията ви с един народ. И, в края на краищата, ако това ви се вижда нормално, окичете Соломон с едно медалче за проявена храброст в тила на Врага, който по една случайност е собствената му страна.
