Всички погледи са насочени към това кога пенсионираният генерал Бени Ганц ще направи своя ход срещу израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, съобщава „Politico“.
След унищожителните атаки на „Хамас“ на 7 октомври израелците до голяма степен оставиха партийната политика настрана, но напрежението в тази изключително бурна нация започва да се проявява. С приключването на първата фаза на действията в Газа, следващите седмици изглежда ще се превърнат в потенциален край за Нетаняху, тъй като много израелци го обвиняват за катастрофалния гаф в областта на сигурността от миналия месец.
Дългата политическа кариера на Нетаняху. Преди атентатите бившият министър на отбраната изрази загриженост от опасно „екстремистката“ посока, в която Нетаняху и неговите съюзници водят страната, но след 7 октомври все още беше готов да се присъедини към военния кабинет на Нетаняху в името на националното единство. Както той отбеляза:
„Има време за мир и време за война. Сега е време за война.“
Оттогава насам социологическите проучвания на Ганц се покачиха до небето, докато тези на Нетаняху се сринаха до рекордно ниско ниво.
Началото на възобновяването на обичайната политика ще прозвучи в момента, в който Ганц, бивш началник на Генералния щаб, реши да напусне извънредния кабинет, коментира Нимрод Горен, академик и анализатор в Института за Близкия изток. Той изтъкна:
„Това ще бъде важният момент – когато Бени реши да напусне – и общественият политически дискурс ще се промени за една нощ.“
Има ясни признаци, че нещата вече започват да се променят. Тази седмица Ганц остро възрази срещу размразяването на стотици милиони шекели в политически фондове, предназначени за ултраортодоксални и десни партии, подкрепящи заселването. В неделя Ганц обяви, че петимата министри от неговата партия ще гласуват против бюджетните промени, а в писмо до Нетаняху разкритикува „отпускането на коалиционни средства или какъвто и да е допълнителен бюджет, който не е свързан с военните усилия или с напредването на икономическия растеж“.
Нетаняху, Ганц и третият член на военния кабинет, настоящият министър на отбраната Йоав Галант, когото Нетаняху уволни през март миналата година, защото се противопостави на спорното му предложение за отслабване на независимостта на съдебната система, се опитват да обуздаят своите по-големи от живота личности и да контролират силната си лична враждебност. Въпреки това заседанията на военния кабинет могат да бъдат бурни и шумни, казват двама израелски служители, които имат достъп до заседанията. И двамата помолиха да не бъдат назовавани за тази статия, уточнява „Politico“.
По подобен начин, отказвайки да се присъедини към правителството на националното единство, бившият министър-председател Яир Лапид, лидер на центристката партия „Йеш Атид“, най-голямата парламентарна опозиционна фракция, е предпазлив по отношение на предприемането на стъпки. До средата на ноември той избягваше да се присъедини към шепата предимно крайнодесни политици и бивши министър-председатели, които призоваваха Нетаняху да подаде оставка и да поеме отговорност за това, че не е успял да предотврати нападението на „Хамас“. На 15 ноември той най-накрая призова Нетаняху да се оттегли. Атакуван от Ликуд, той остро отвърна, че иска нов министър-председател, а не непременно нова управляваща партия.
Докато твърдите му съперници избягват – поне публично – връщането към старата политическа борба, Нетаняху е много по-малко сдържан. Както и някои от крайно десните му съюзници, които се бориха за предимство с поглед, насочен към това, което може да се случи в политически план след края на войната.
Нетаняху се бори да задържи крайно десните си коалиционни партньори в подчинение. Няколко от тях играят в полза на собствените си лоялисти и се застъпват за все по-необичайни политики, включително блокиране на всякаква хуманитарна помощ за Газа, анексиране на ивицата и дори ядрено бомбардиране.
Самият Нетаняху беше обвинен в самоцелно „политическо замеряне с кал“, след като направи поредица от разединяващи изявления, в които обвини ръководителите на военните и разузнавателните служби на страната, че не са успели да предотвратят нападението от 7 октомври.
Ръководителите на службите за сигурност поеха своята част от вината – но Нетаняху не го направи, като заяви, че това, което се е объркало, трябва да бъде оценено по-късно, вероятно когато се надява, че броят на гласовете му ще се възстанови. Ури Дагон от вестник „Израел Хайом“, който преди това е подкрепял Нетаняху, обвини Нетаняху, че е „съсредоточен върху това да спаси кожата си“.
Избягването на отговорност от страна на Нетаняху за пропуските в сигурността на Израел не е помогнало на социологическите му проучвания. Израелският премиер не получава никакъв тласък от войната, за разлика от Ганц, един от лидерите на дясноцентристката партия „Национално единство“. В анкета от средата на октомври 41% от анкетираните заявяват, че искат Ганц да бъде министър-председател; само 25% избират Нетаняху. В края на ноември предизборно проучване на информационната агенция „Маарив“ заяви, че ако се проведе гласуване, партията на Ганц „Национално единство“ може да увеличи местата си в 120-местния Кнесет от сегашните 12 на 43. Ликуд ще се срине от 32 на 18.
Повечето израелци смятат, че нападението на „Хамас“ разкрива „провал на лидерството“, а две трети от тях искат някой друг, освен Нетаняху, да ръководи страната. В друго проучване 44% от анкетираните заявяват, че Нетаняху е отговорен за случилото се на 7 октомври. Само 18% от израелците смятат, че той не трябва да напуска поста си. Седемдесет и шест процента искат рано или късно той да стори точно това.
Едно от широко разпространените обвинения срещу Нетаняху е, че той не е станал истински национален лидер и че е поставил на първо място запазването на коалиционното си правителство, което е подчинено на религиозните националисти и екстремистките групи на заселниците, пред националния интерес. Оттук и протестът срещу размразяването на средствата за ултраортодоксални каузи и незаконни селища на окупирания Западен бряг. Но в името на националното единство и от здравословна предпазливост към политическите умения на Нетаняху и неговата история на неправдоподобни завръщания срещу привидно невъзможни шансове, политическите му врагове засега не бързат и изчакват най-благоприятния момент, за да го предизвикат.
Протестно движение
Зад кулисите опозиционните партии лобират пред около дузина умерени депутати от партията на Нетаняху „Ликуд“, за да разберат дали те ще подкрепят вота на недоверие. Лидерите на опозицията са разговаряли и с Шас, сефарадската политическа партия Хареди, която е лявоцентристка по фискалните въпроси, но консервативна, когато става въпрос за религията и социалната политика. Шас е четвъртата по големина партия в Кнесета.
Лидерите на протестното движение, включващо повече от 200 групи, които се противопоставиха на спорните промени в съдебната система на Нетаняху, също обсъждат кога да се разпалят отново с цел да го свалят. През по-голямата част от тази година движението, в което се включиха пенсионирани генерали, съдии, водещи бизнесмени и резервисти от армията, на моменти разтърсваше Израел, довеждайки страната до спиране на движението.
След 7 октомври обаче вниманието се пренасочи към подпомагане на евакуираните лица, подпомагане на семействата на заложници и убити от „Хамас“ и подкрепа на общностите в Южен Израел. Сега те започват да мислят кога отново да започнат улични протести.
„Страхуват се, че ако не действат, Нетаняху може просто да се задържи на власт.“
Такова мнение изрази Шикма Бреслер, физик и майка на пет дъщери, която стана едно от най-разпознаваемите лица на протестите, след като поведе километрична колона от демонстранти на марш от Тел Авив до Йерусалим. Пред „Politico“ Бреслер коментира още:
„Може да се събудим, ако не направим нищо, без всички да са си тръгнали, освен него – с всички ръководители на агенциите за сигурност и армията, които са подали оставка, но с него, който все още е на поста си и продължава да издълбава правителството и бюрокрацията, като поставя на всички постове свои собствени неквалифицирани хора, което би било катастрофално.“
„Някои казват, че това няма да се случи и че с Биби е свършено, но аз казвам, че не знаем и не можем да рискуваме“, добави тя.
Освен това Бреслер отбеляза, че миналия път движението е изкарало стотици хиляди на улицата – около 2 млн. души са протестирали по един повод.
„В научната литература се казва, че магическото число за успеха на един протест е да участват около 3,5 процента от населението. При нас активно участие взеха повече от 20 процента от населението. Това беше огромно пробуждане на нормалните, обикновени хора в тази страна“, добави тя и беше категорична:
„Този път ще бъде още по-голямо.“
