Скрито дълбоко под оркестрината бетонно помещение пази оцелели през десетилетията спомени от историята на Старазагорската опера, която е най-старата оперна трупа в България извън столицата, разказват от „Монитор“. Периодът, от който датира нейната първа сценична изява е далечната 1925 година на 1 юли, когато под диригенцията на маестро Георги Атанасов местните жители се наслаждават на постановката „Гергана“.
Диригент е Атанас Ковачев, режисьор – Мара Шопова, хормайстор – Златан Станчев. В главните роли: Гергана – Ничка Хаджимитева (Баталова), Никола – Георги Баталов, Христина – Радка Профирова, Дядо Недялко – Петър Тотев, Селим бей -Теню Велев, Мухтар ага – Стефан Георгиев, Баба Цона – Христина Георгиева. Събитието поставя и началото на първата постоянно действаща извънстолична опера в страната.
Хранилището на сградата, приличащо до голяма степен на бомбоубежище, съхранявало скъпоценни вещи за музикалния и културен живот на града. Такива например били дневниците, в които някогашният помощник на режисьора – Никола Драганов лично е записвал изключително интригуващи подробности за всяко едно от представленията. Например, защо събитието от 18 октомври 1958 година е закъсняло… с цели 9 минути. Мотивът е повече от сериозен. Броени секунди преди гостуващият диригент от Васил Лолов от Пловдив да даде знак за начало и завесата да бъде вдигната – кларнетистът Кольо Желев изпуснал своя инструмент и това наложило нуждата спешно да се търси друг.
Следващата година на 15 април е бил дебютът на бъдещия дългогодишен главен диригент и директор на трупата, младият по онова време стажант – маестро Димитър Димитров. Той именно дирижирал 82 представление „Бал с маски“ на Джузепе Верди. Точно в 19:30 ч. спектакълът започнал. В 22:23 ч. прозвучал финалният акорд. Последвали бурни аплодисменти, при които на сцената излязъл стажант-диригентът, за да приеме всички цветя, поднесени му от зрители и колеги.
В помещението под операта на Стара Загора са съхранени и до днес множество афиши за зрелищните представления, както и рисунки, изобразяващи костюмите и декорите, дело на дългогодишния сценограф и художник – Петър Русков. Оцелял е по чудо е и оригиналът от нотите на „Гергана“, чийто препис е направен от Златан Станчев – известен композитор и хормайстор. Датата на завършването е 26 декември 1924 година, която той поставил заедно с подписа си на последната страничка, споделя д-р Емилия Жунич. От две години тя усилено се опитвала да събере разпилените парченца от пъзела на едно място. Някъде там, в хода на нейната непрекъсната работа над архивното наследство, д-р Жунич издава своята монография по повод 100-годишнината на Миньо Минев, наречена „Най-добрият луд гидия“.
Наред с това изследователката участва и в подготовката на заключителния, четвърти том от поредицата „Български музикален театър. 1890-2010“, издаден от Института за изследване на изкуствата при БАН. Най-новото й издание „Фестивали за музикалносценични изкуства“ пък се е появило съвсем наскоро. В него тя е отредила специално място на старазагорския ФОБИ (Фестивал на оперното и балетно изкуство). Изданието, 51 по ред, било отложено тази година заради епидемията от коронавирус.
Интелектуалката е реализирала и съвсем отделно проучване за учредената през 1982 г. по предложение на старазагорци националната награда на името на голямата оперна певица Христина Морфова. Пръв неин носител е световната прима през 1983 година – Анна Томова-Синтова, а останалите лауреати на престижния приз са общо пет.
В едно от складовите помещения на оперния театър в Града на поетите и правите улици, е намерено копие от статуетката „Орфей“. Тя е била изработена преди почти 40 години от проф. Валентин Старчев. Намерената фигура е била с табелка на великата наша прима – Райна Кабаиванска и по план е трябвало да бъде връчена на 7 декември през 2012 г., което така и не се случва, разказва Тенко Калайджиев, бивш заместник-директор на културния институт.
Концепцията за музей на операта, все още несъществуващ у нас, често бива дискутирана в средите на истинските ценители на музиката, коментира д-р Жунич. Обсъждана е и в Стара Загора при изграждането на оперния театър в града през седемдесетте години на миналия век. За съжаление идеята все още не среща реализация, но надеждите са бъдещата сбирка на старазагорци да се превърне в своеобразен крайъгълен камък в темелите му.
