Земетресения в Турция и Сирия причиниха хаос и разрушения в двете страни. Международните усилия за оказване на помощ обаче бяха осуетени на контролно-пропускателните пунктове. И докато в южна Турция хиляди спасители с хубаво оборудване, парамедици и кучета задръстват улиците и търсят оцелели, то в контролираната от опозицията северозападна Сирия нищо подобно не се случва.
Журналист на „BBC“ е попаднал в турския град Антакия. По думите му сирените на линейките се чуват денонощно, а десетки машини разкъсват бетона. Същевременно в село Бсания, разположено в маслинова горичка в сирийската провинция Идлиб, цари предимно тишина. Жилищата в този граничен район също са били новопостроени. Сега над 100 от тях са изчезнали. Превърнали са се в инертни материали и призрачен бял прах, който се разнася из земеделските земи. Все пак из руните могат да се видят и идеално запазени помещения – като например баня с розови плочки. Земетресението е погълнало дома на Абу Ала и е отнел живота на две от децата му.
„Спалнята е там, това е моята къща“, казва той, сочейки купчината развалини.
„Жена ми, дъщеря ми и аз спяхме тук, докато Уала, 15-годишното момиче, се намираше в края на стаята, към балкона. Булдозер успя да я намери, така че я взех и я зарових.“, добавя той.
Докато споделя пред журналиста в тъмното Абу Ала и съпругата му са се придържали към маслинови дървета, докато вторичните трусове са разтърсвали склона.
Сирийската гражданска защита, известна като „Белите каски“, действа в райони, контролирани от опозицията. Те са направили каквото са могли с кирки и лостове. Спасителите, които получават финансиране от британското правителство, нямат модерно оборудване.
Абу Ала се срива, когато описва издирването на изчезналия си 13-годишен син Ала:
„Продължихме да копаем до вечерта на следващия ден. Бог да даде сила на тези мъже. Те преминаха през ада, за да изкопаят моето момче.“
Той е погребал момчето до сестра си. По думите му в Бсания са имали дом. Редици са били модерните жилищни сгради с балкони, гледащи през сирийската провинция към Турция. Абу Ала описва града като процъфтяваща общност: „Имахме хубави съседи, хубави хора. Вече са мъртви.“
Въпреки че е дълбоко религиозен човек, сега той е изгубил вяра и пита:
„Какво ще правя? Няма палатки, няма помощ, нищо. Досега не сме получили нищо освен Божията милост. И аз съм тук, оставен да се скитам по улиците.“
На тръгване попитал репортера дали има палатка. За жалост обаче – нямал. След това кореспондентът на „BBC“ се е срещнал с представители на „Белите каски“. Исмаил ал Абдула споделя, че е уморен от това, което той описва като „пренебрежение на света към сирийския народ“. Той смята, че ръцете на международната общност са окървавени.
„Спряхме да търсим оцелели след повече от 120 часа. Опитахме всичко възможно да спасим нашите хора, но не успяхме. Никой не ни чу. От първия час призовахме за спешни действия, за спешна помощ. Никой не реагира. Просто казаха“ „Ние сме с вас“, нищо друго. Ние обяснихме, че имаме нужда от оборудване. Никой не реагира.“, споделя той.
С изключение на няколко испански лекари, никакви международни хуманитарни екипи не са достигнали до тази част на Сирия. Това е анклав на съпротива от управлението на Башар ал-Асад. Под турска защита, градът се контролира от „Хаят Тахрир ал Шам“ /HTS/ – ислямистка група, която някога е била свързана с „Ал Кайда“. Групата е прекъснала тези връзки, но почти всички правителства нямат отношения с тях. През цялото време на престоя на журналиста и екипа му в Сирия въоръжени мъже, които не са искали да бъдат снимани, са ги придружавали и са стояли на разстояние.
Повече от десетилетие след спирането на гражданската война в Сирия, 1,7 милиона души, които живеят в тази област, продължават да се противопоставят на управлението на президента Асад. Те живеят в импровизирани лагери и новопостроени убежища. Повечето са били разселени повече от веднъж, така че животът тук вече е бил много труден преди земетресението. Международната помощ, която достига до тази част на Сирия, е малка. Много от жертвите на земетресението са били откарани в болницата Баб ал-Хава, която се подкрепя от Сирийско-американското медицинско дружество. Там са били лекувани 350 пациенти, непосредствено след това, твърди хирургът д-р Фарук ал Омар, който разполага само с един ултразвук.
Когато журналистът го пита за международната помощ, той поклаща глава и се смее: „Не можем да говорим повече по тази тема. Говорихме много за това. И нищо не се случи. Дори в нормална ситуация нямаме достатъчно медицински персонал. А само си представете какво е в тази катастрофа след земетресение.“
В края на коридора малко бебе лежи в кувьоз. Черепът му е наранен и е превързан, а малкият му гръден кош се повдига и пада благодарение на респиратор. Лекарите не са сигурни, но смятат, че е на около 3 месеца. И майка му, и баща му са загинали при земетресението, а съсед го е намерил да плаче сам в тъмното сред развалините на дома му.
В град Харем Фадел Гадаб е изгубил леля си и братовчед си. Той пита: „Как е възможно ООН да е изпратила помощ на стойност само 14 камиона? Нищо не сме получили тук. Хората са по улиците.“
На фона на отсъствието на международните спасителни екипи в Харем, деца премахват отломките. Мъж и две момчета използват крик за кола, за да премахнат срутените останки от сграда, като внимателно спасяват храна за животни върху одеяло.
В заключение журналистът на „BBC“ пише:
„Денят свършва и трябва да тръгвам. Пресичам границата обратно в Турция и скоро попадам в задръстване от линейки, строителна техника – задръстванията в резултат на националния и международния отговор на земетресението. Телефонът ми звъни със съобщение от турски спасител, който ми казва, че неговият екип е открил жена жива след 132 часа, погребана под дома й. Зад мен в Сирия пада мрак и има само тишина.“
